Калоян:Краят на рицарите

Цар Калоян(1197-1207)завършил успешно делото на двамата си по-големи братя.В неговото управление България възвърнала принадлежащите си територии и получила международно признание от най-високия трон на Запада-апостолическия престол на папата.
Калоян оглавил държавата в един момент,когато вътрешните противоречия по вина на болярската опозиция били твърде изострени.Отделни български феодали проявили открит стремеж да се отцепят от централната власт и да се обявят за независими владетели.Това била опасна тенденция,която отслабвала съпротивителните сили на България.Ето защо в първите години от управлението си Калоян се въздържал от стълкновения с Византия.Той се опитал преди всичко да привлече на своя страна непокорните феодали.Един от тях бил Иванко,когото византийският император поставил за управител на Пловдивска област.Първоначално той служел вярно на императора,но постепенно започнал да предприема действия,които показвали,че не желае да бъде византийско протеже.Иванко увеличил войската си,която набрал от българското население,живеещо в неговите владения.Воден от държавнически съображения,цар Калоян потърсил сближение с убиеца на своя брат и сключил съюз за общи действия срещу Византия.
Друг български болярин,който се обявил за независим,бил Добромир Хриз.Той поставил под властта си част от Северна и Средна Македония и избрал за своя резиденция силната крепост Просек.Император Алексий 3-ти Ангел предприел няколко обсади на крепостта,но Добромир Хриз устоял на натиска.Постепенно цар Калоян успял да организира силна антивизантийска коалиция,в която влизали Иванко,Добромир Хриз и отцепилият се ромейски управител на Родопската област Йоан Спиридонаки.Български войски,подпомогнати от кумански наемници,неколкократно нахлували дълбоко в Тракия.През 1201 г.те успели да превземат силната крепост Констанция,след което обсадили и град Варна.Пред стените на града Калоян изградил внушителна обсадна машина,висока колкото крепостта и широка колкото крепостния ров.На Великден след тридневен щурм градът паднал в български ръце.С това последният опорен пункт на византийците в Северна България бил премахнат.
Византия положила отчаяни усилия да разстрои силната коалиция.Иванко бил заловен с измама и владенията му останали във византийски ръце.Не е ясна съдбата на Добромир Хриз.След 1202 г.името престава да се споменава.По всяка вероятност земите му били поделени между България и Византия.
По същото време в Западна Европа назрявали събития,които щели да се отразят съдбоносно върху положението на Балканския п-ов.През 1202 г.Римската църква организирала Четвъртия кръстоносен поход.Френски,фламандски и италиански рицари започнали да се събират във Венеция,откъдето трябвало да бъдат прекарани с флот до Божи гроб.По настояване на венецианците обаче,рицарите нападнали адриатическия град Зара,който бил разграбен и оплячкосан.След тази първа "услуга",която кръстоносците извършили за Венеция,последвала и втора.Те обещали подкрепа на сваления законен наследник на византийския престол Алексий Ангел(син на Исак 2-ри Ангел),който бил хвърлен в затвора заедно с баща си.Така вместо към Йерусалим,рицарите отправили своя поглед към Константинопол.Пред надвисналата нова опасност византийският император Алексий 3-ти Ангел потърсил мир с цар Калоян.Преди лятото на 1202 г.бил сключен мирен договор,съгласно който в български ръце оставали цяла Северна България,Белградска и Браничевска области,а също и част от Северна Тракия и Македония.Така в началото на 13-ти век България постепенно възстановила своите предишни граници.
Мирът с Византия бил безспорен политически успех за Калоян,но той не решавал въпроса за неговия сувернитет и царска титла.От това се възползвало Унгарското кралство,което в края на 1202 г.окупирало Белградската и Браничевската области под предлог,че българският владетел ги притежава незаконно.Крал Емерих поставил за наместник в тях сръбския жупан Букан и си прикачил титлата "крал на България".Успехът на нашествениците бил краткотраен.Още на следната 1203 г,подпомогнат от кумански наемници,Калоян изгонил унгарците от окупираните области.Решителните му действия за сетен път показали,че България се утвърдила на Балканския п-ов като политическа и военна сила,с която всеки чужд владетел трябвало да се съобразява.
Цар Калоян се проявил не само като добър пълководец,но и като ловък дипломат.Той добре съзнавал,че териториалното укрепване на България се нуждаело от авторитетно признание.В противен случай нейните съседи могли да претендират за българските земи под предлог,че владетелят им е незаконен.В края на 12-ти и началото на 13-ти век силата,която се ползвала с неоспорим авторитет в Европа,била Римската църква.Нейн предстоятел бил енергичният папа Инокентий 3-ти,който не скривал намерението си да разпростре своята власт над целия християнски свят и да върне неговото някогашно единство.Надежди за това му давало преди всичко отслабването на Византия,която все по-трудно се справяла с външните си врагове.
Още в края на 1199 г.папата изпратил писмо до цар Калоян,в което му предлагал да признае върховенството на Римската църква.Първоначално българският владетел се отнесъл с недоверие към папското предложение,но не след дълго се убедил в сериозността му.
В отговора на папското писмо Калоян намеква,че всъщност българите много отдавна са търсели контакти с Рим:"И макар моите блаженопочиващи братя още отдавна да бяха искали да изпратят пратеници до ваша светлост,те все пак не са могли да достигнат до вас поради многото наши неприятели.И ние,опитвайки се по същия начин веднъж,втори и трети път да изпратим до вас пратеници,не успяхме да доведем до успешен край това,което желаехме".
За българския цар сключването на уния с Рим имало преди всичко политическо значение и се налагало от нуждите на момента.В продължение на пет години цар Калоян и Инокентий 3-ти разменяли значителна по обем кореспонденция,в която двете страни уточнявали условията за сключване на унията.Калоян проявил риторично умение,съобразителност и твърдост в защита на поставените искания.Той си служел с доказателства от религиозен характер,привеждал цитати от свещените книги,произведения на отци на църквата и пр.Не на последно място използвал аргументи от историческо естество.В писмата си цар Калоян нееднократно се връщал към историята на България от времето на царете Петър и Самуил,за да докаже правата си върху царската корона.
Още в първото писмо цар Калоян формулира по следния начин основното си искане:"На първо място ние като любим син искаме от нашата майка,Римската църква,царска корона и достойнство според както са ги имали нашите стари императори.Както намираме записано в нашите книги,един е бил Петър,втори Самуил и други,които са ги предхождали по царуване".
Преговорите с Рим се превърнали в силно оръжие срещу териториалните претенции на Унгарското кралство.В желанието си да спечели на всяка цена Калоян,Инокентий 3-ти убедил унгарския крал да изостави враждебните си намерения спрямо българите.В писмо до него папата писал,че "двамата братя(сиреч Петър и Калоян),произхождащи от рода на предишните царе,започнаха не толкова да вземат,а да възвръщат земята на своите бащи".
По примера на княз Борис,Калоян ловко лавирал и се възползвал от противоречията между Рим и Константинопол.В едно от писмата,с цел да ускори папското решение,той намекнал,че самите византийци му предлагат царска корона в автокефална църква.Такива преговори наистина се състояли през 1203 г.,когато кръстоносците обсадили Константинопол,а Алексий 3-ти Ангел избягал от столицата и потърсил помощта на българите.Цар Калоян обаче правилно преценил,че в момента не се нуждае от признанието на Византия,която станала играчка в ръцете на чужди сили.Интуицията не го излъгала.На 13 април 1204 г.кръстоносците завладели Константинопол и унищожили Византийската империя.Това събитие несъмнено ускорило преговорите за сключване на уния.Най-сетне на 8 ноември в Търново се състоял тържественият акт на коронацията.Специален пратеник на папата-кардинал Лъв,връчил кралска корона,скиптър и знаме на българския владетел и палиум за първосвещеничеството на търновския архиепископ Василий.Рим официално признал титлата "крал" на Калоян и титлата "примас" на българския духовен глава,която според папата била равностойна на патриарх.Белег на държавния сувернитет,извоюван от Калоян,била не само владетелската титла,но и правото,което получил-да сече монети със своя образ.
Досега монети от времето на цар Калоян не са открити.Намерен е само един оловен печат,който на лицевата си страна имал надпис-"Калоян,цар на българите",а на обратната страна е изобразена св.Богородица.
Унията била скрепена с подписването на тържествена клетва-договор от цар Калоян,в която той се задължавал да признае върховенството на Римската църква и да се подчинява на папските решения.Българският владетел обаче по своему схванал титлата,която получил от Рим.Докато папата го наричал навсякъде в писмата си "рекс",т.е.крал,Калоян упорито се титулувал като император,т.е.цар на България.
Унията с Рим може да се оцени като безспорен дипломатически успех за цар Калоян.Получената титла го издигала в ранг,достоен на останалите европейски крале.С тържествената коронация от 1204 г.била потвърдена още веднъж независимостта на българската държава.Унията охладила завоевателните стремежи на унгарските крале и предпазила на първо време българските земи от действията на кръстоносците.В отношенията си с новия съсед-Латинската империя-цар Калоян смело можел да отстоява своите интереси,тъй като се ползвал от покровителството на Папския Рим.
По същество унията била преди всичко един политически акт,който не предизвикал промени в православните догми и обичаи на българите.Надеждите на папата да наложи католицизма в България останали напразни.Нещо повече,с поведението си цар Калоян дал ясно да се разбере,че той остава верен на православието.По негово време в Търново били пренесени и положени с подобаващата се за това тържественост мощите на двама почитани от българите светци-св.Иларион Мъгленски и св.Михаил Воин от град Потука.
През 1204 г.,когато западните рицари се намирали пред стените на Константинопол,цар Калоян им предложил военна помощ от 100 000-на армия.В замяна на това поискал да го признаят по думите на хрониста Роберт дьо Клари "за цар и господар на неговите земи".Още тогава проличало,че латинците не желаят да сътрудничат с българския владетел.Те отхвърлили полученото предложение,независимо че по това време Калоян бил в усилени преговори с римския папа.
С превземането на Константинопол от латинците през април 1204 г.настъпила значителна промяна в политическата обстановка на Балканския п-ов.Твърде скоро станало ясно,че новите господари съвсем нямали намерение да живеят в мир с българите.Цар Калоян изпратил специално писмо до латинския император Балдуин Фландърски с предложение за сключване на мирен договор.Императорът отхвърлил искането и проявил неоснователни претенции към българските земи.
В "Делата на папа Инокентий 3-ти" по повод тези преговори пише следното:"А гореказания Йоаниций или Калоян,цар на българите и власите,отговори,че след като чул за превземането на Константинопол,бил изпратил пратеници и писмо до латинците да сключи мир с тях,но те му отговорили най-надменно,като му казали,че не ще има мир с него,ако не върне земята,принадлежаща на Константинополската империя,в която бил ннахлул с насилие.На това той отговорил,че тази земя той притежава по-справедливо,отколкото те Константинопол.Защото той си възвърнал земята,която неговите деди били загубили,а те са завладели Константинопол,който ни най-малко им принадлежал".
При това развитие на събитията естествен съюзник на България станали самите византийци,които повели борба срещу латинската окупация.В началото на 1205 г.цар Калоян влязъл в договорни отношения с византийската аристокрация в Тракия за обща борба срещу завоевателя.Било решено по даден знак тракийските градове да въстанат и изгонят настанилите се там рицари.Първи сторили това жителите на град Одрин.Съгласно поетите задължения българската войска им се притекла на помощ.В същото време към Одрин се отправил и император Балдуин 1-ви,съпровождан от венецианския вожд Енрико Дандоло и граф Луи дьо Блуа.
Във войската на цар Калоян са включени 14 000 кумани.На 13 април Калоян решава да проучи намеренията на рицарите и изпраща леко въоражен кумански отряд,който напада латинците.Рицарите излизат от своя лагер и започват да ги преследват,като привечер се връщат в лагера си с много ранени.Балдуин събира своите военачалници на съвет,на който е решено куманите да не бъдат преследвани.На следващия ден-14 април,Калоян отново изпраща куманска конница.За последвалите събития научаваме от рицаря Жофроа дьо Вилардуен:"Куманите препуснаха към лагера и рицарите се хванаха за оръжията.Граф Луи дьо Блуа не издържа и излезе първи със своя боен отряд и започна да преследва куманите и призова и император Балдуин да го последва.Уви!Колко зле те спазиха това,което бяха решили предната вечер".
Никита Хониат разказва:"Латинските рицари не разбраха колко далеч отидоха в преследването с конете си и че по невнимание се бяха приближили до местата,където бяха приготвени примките,засадите и клопките.Изтощени,те попаднаха на свежи български войници и се намериха сред тях,и рицарите,понеже боят беше ръкопашен,притиснати от множеството българи,падаха от конете,понеже мнозина обкръжаваха едного.Така на тях им бяха прерязани вратовете с коси или бяха одушвани с примки,а конете им бяха посичани.Българите не позволиха на рицарите нито да се разгърнат,нито да избягат.Прочее падна избрана част от латинската войска,падна и граф Луи дьо Блуа.А Балдуин беше заловен и отведен като пленник в Мизия.Оттам,закаран в Търново,беше хвърлен в тъмница и омотан във вериги до самия врат".
Последвалите събития Жофроа дьо Вилардуен описва с много тъга:"Които можаха да се спасят,побягнаха,и всички рицари бяха много изплашени и никак не бе чудно,защото те бяха изгубили всичката земя извън Цариград.А цялата земя-и градовете,и замъците-я държеше Йоанис,кралят на България.И правеше всичко по своя воля на земята..."
С нескрита горчивина Роберт дьо Клари възкликва:"Край Одрин погинал цветът на западното рицарство!"
Опитите на папа инокентий 3-ти и братът на Балдуин-Хенрих-да измолят от Калоян освобождението на Балдуин останали напразни.
След внушителната победа край Одрин цар Калоян продължил военните действия срещу Латинската империя.Българските войски нахлули на широк фронт в Македония и Тракия.В техни ръце попаднали градовете Вер,Мъглен и Скопие.
Настъплението разтревожило византийската аристокрация,която се отметнала от съюза си с българите.Първи въстанали пловдивските първенци,ръководени от Алексий Аспиет.Разгневен от предателството,цар Калоян се насочил към Пловдив.Със съдействието на част от населението и главно на еретиците-богомили и павликяни,той влязъл в града и жестоко наказал заговорниците.
За тези събития Георги Акрополит разказва:"И тъй,той(Калоян)сринал до основите му Филипопол,твърде забележителен град,който е разположен край Еврос(Марица)...А населението той вдигнал оттам и го настанил край бреговете на Истър.Той нарекъл селищата им по имената на собствените им разграбени села и градове.Той отмъщавал прочие както казвал за злините,които император Василий извършил спрямо българите.И като казвал,че Василий се наричал "българоубиец",себе си назовавал "ромеубиец".
Събитията в Пловдив по всичко изглежда били част от един по-широк заговор,чиито нишки водели в Търново.Ето защо Калоян се завърнал в българската столица и наказал жестоко заподозрените византийски военнопленници,пребиваващи там.Той излял гнева си и върху пленения латински император,който също участвал в заговора.Никита Хониат пише,че Балдуин бил съсечен,а тялото му било хвърлено в пропастта за храна на хищните птици,гдето умрял на третия ден в страшни мъки.
По повод смъртта на латинския император Георги Акрополит е оставил едно любопитно известие,че главата на Балдуин "подир убиването му служела на варварите(т.е.на Калоян)за чаша,след като била очиистена цялата нейна вътрешност и била покрита с украса".Трудно е да се каже дали твърдението на Акрополит отговаря на истината,или по-скоро представлява една контаминация на известните събития от времето на хан Крум и съдбата на император Никифор 1-ви Геник.
През 1207 г.войната в Тракия пламнала с нова сила.Цар Калоян сключил военен съюз с Никейската империя за съвместна атака на Константинопол.В изпълнение на поетото обещание българските войски нахлули в Южна Тракия и се озовали под стените на Одрин,а един кумански отряд достигнал чак до Константинопол.Обсадата на Одрин продължила дълго време.Калоян бил на път да влезе в града,тъй като на много места крепостта вече била срината.Срещу нея българите действали с 33 големи каменохвъргачни машини.Тъкмо тогава куманите,които помагали на Калоян,решили да се оттеглят.Той снел обсадата,още повече,че се получило известие за смъртта на солунския крал Бонифаций Монфератски.Това събитие дало удобен повод да се нападне Солун.Българите обсадили града и се подготвили за решителен щурм,но в навечерието му цар Калоян станал жертва на поредния болярски заговор.
Подобно на своите братя,увлечен в борбата срещу външните врагове на България,той не успял да ликвидира напълно болярската опозиция.Дейно участие в заговора взел куманския войвода Манастър и племенникът на Калоян-Борил.Пръст в убийството на българския владетел изглежда имала и неговата съпруга.
В средновековната книжнина се срещат различни версии за края на цар Калоян.Византийците създали легендата,че защитникът на "богоизбрания" град Солун св.Димитър се явил през нощта в палатката на българския цар и го пробол с копието си.Като чул предсмъртните викове на Калоян,от съседната шатра притичал Манастър,който бил обвинен,че е извършил убийствто.Акрополит се изказва скептично за чудодейната намеса на св.Димитър и приема,че Калоян не е бил убит,а починал от плеврит.
Сръбският житиеписец Теодосий,който приема версията за намесата на светеца,пише следното:Дошлите войски,обхванати от ужас и страх пред светеца,били готови да се разбягат.Но воеводите им,като не поискали да оставят царското тяло за поругание на солунските граждани или за храна на зверове и птици,понесли мъртвия цар със себе си.Но като се опасявали от дългия път,разрязали утробата му,очистили я от вътрешностите и след като осолили тялото,отнесли го в земята си".(житие на св.Сова)
Предполага се,че цар Калоян е бил погребан до църквата "Св.40 мъченици".За това говори интересна находка,открита в един от разкопаните гробове-златен масивен пръстен с надпис "Калоянов пръстен".
Десетгодишното управление на цар Калоян допринесло изключително много за издигане политическия престиж на България.Тя получила международно признание,укрепнала териториално и се превърнала във важен фактор на Балканския п-ов.
Дипломатическата и военна дейност на цар Калоян подготвила до голяма степен върха на политическото могъщество,което България достигнала при Йоан Асен 2-ри.