Омуртаг:Владетелят-дипломат

След загадъчната смърт на хан Крум за кратко време на престола се изреждат трима души с имена Диценг,Докум и Цок.Според част от специалистите това са само наместници на престола,докато легитимният наследник(синът на Крум)навърши пълнолетие.Други автори пък са на мнение,че след смъртта на великия хан за кратко време властта е дестабилизирана.Въпросителните около този епизод се подсилват и от един факт:Докум е умъртвен чрез пристягане с въжета,в резултат на което от ушите и носа му бликва кръв.Явно тук става въпрос за някакъв езически ритуал,за сакрално цареубийство по мнението на някои специалисти,целящо до се екстраполира(прехвърли)свещената владетелска сила от убития към неговия наследник.И все пак въпросителните около този епизод си остават.В случая по-важното е,че още през същата 814 г.престолът е зает от сина на хан Крум-Омуртаг.
За разлика от своя баща Омуртаг проявява предпочитание към дипломатическите средства в уреждане на отношенията с Византия.Към това той е подтикнат след едно неуспешно за българите сражение край крепостта Бурдидзо(Тракия),а също така поради замисляния от византийците съюз с Франкската империя.През 815 г.между България и Византия е сключен 30-годишен мирен договор.
Интересен е разказът във византийските хроники за церемонията,извършена при сключването на мира.За да се гарантира по-здраво постигнатият съюз,българите приемат да се закълнат по християнски,а императорът Лъв 5-ти Арменец се задължава да извърши сложния церемониал на езическата клетва.Той излива на земята чаша вода,обърнал към земята конско седло и вдига над главата си сноп трева заедно с тройно сплетени кожени ремъци.От своя страна Омуртаг се заклева над християнския кръст.
Част от клаузите на договора се съдържат в т.нар."Сьолейманкьойски надпис".В тях на първо място се урежда границата между България и Византия в Тракия.Определя се и начинът за размяна на военнопленници.Срещу пленените византийци хан Омуртаг иска славянското население от пограничните области,което съгласно договора остава под византийска власт.Това споразумение ясно показва основната цел във външната политика на българските ханове-приобщаване към България на славяните,намиращи се в пределите на империята.
Мирният договор е спазван през цялото управление на хан Омуртаг.Израз на добрите отношения е помощта,която българите оказват през 823 г.на император Михаил 2-ри,за да потуши опасен бунт,ръководен от претендента за императорската корона Тома Славянина.
Мирът с Византия дава възможност на хан Омуртаг да обърне по-сериозно внимание на северозапад,където назряват сериозни събития.През 818 г.тимочаните,браничевците и абодритите,възползвани от автономията си,се отцепват от България и поискват да признаят върховенството на Франкската империя.Първоначално,верен на своята вънщнополитическа линия,хан Омуртаг се опитва по дипломатически път да убеди император Людовиг Благочестиви да не приема славяните.Проводени са последователно три български пратеничества до франкския двор,но те получават уклончиви и неясни отговори.Това принуждава хана да премине към решителни действия.През 827 г.българска флота навлиза по р.Драва и с оръжие заставя отцепилите се племена да признаят върховенството на Омуртаг.Ударът е толкова неочакван,че франките не успяват да се притекат на помощ на славяните.Две години по-късно българите повтарят похода и затвърждават властта си над среднодунавските славяни.
От оскъдната изворова база обаче личи,че заради въпросните славянски племена между България и Франкската империя избухва война,в която българите изглежда взимат надмощие.Самият факт,че франките не могат да помогнат на славяните-отцепници,навежда на подобна логика.
Военните действия на твърде широк фронт продължават и през 830 г.Във войната срещу българите тогава се включва Людовиковият син Лотар,комуто е поверено управлението на Северна Италия.За това свидетелстват придворният франкски поет Валфрид Страбон(9-ти век)и житието на епископ Фарон.С други думи,за възпирането на българската експанзия в Панония е ангажирана голяма част от военния потенциал на Франкската империя.
Установяването на българското владичество на територията между Тиса и Дунава не може да буди никакво съмнение.Българското ханство за кратко време премества своята граница от Железни врата на Дунава до междуречието на Сава и Драва,а след това и до р.Тиса.Опорни пунктове за установената българска власт са няколко важни крепости:Браничево,Белград,Срем(дн.Сремска Митровица),Сланкамен и Буда.
Очебийни и за мнозина изненадващи са неуспехите на Франкската империя във войната срещу Българското ханство.Непознат с неговата военна мощ,Людовиг Благочестиви проявява мудност и арогантност във воденето на военните действия.Поради това в хода на военните действия е извършена реформа в Източната марка и в нейната защита са включени кралете на Бавария и Италия,за да спасят положението.
Поради липса на преки свидетелства не може да се установи точно кога и как е приключила българо-франкската война за Средния Дунав.Обстоятелството,че през 832 г.във франкския двор идват с дарове български пратеници подсказва,че вероятно между 830-832 г.между двете воюващи страни е сключен мирен договор.Българските успехи във войната срещу франките и българското владичество на територията на Средния Дунав довеждат до създаването на самостоятелно княжество на панонските хървати начело с Ратимир(829-838),а също така и до възможността за обособяване и на други среднодунавски славяни.Същевременно се откриват възможности за проникване на българите в земите на славяните от западната половина на Балканския п-ов по долините на реките и равнинните полета.Българското ханство става реален и значим фактор в живота и историята на балканските и среднодунавски славяни.Това е голямо постижение в неговата политическа история,което изисква нов подход във взаимоотношенията както с Франкската империя,така и с Византия.
В някои от изворите има и информация за българо-хазарски конфликт,но поради оскъдността на тези сведения и тяхната противоречивост е трудно да се лансира някаква по-логична хипотеза.
През управлението на хан Омуртаг е извършена важна реформа,която лишава от автономия славянските племена и слага край на административния дуализъм.Създадено е ново административно деление,което обхваща цялата територия на страната.България е разделена на области-т.нар."комитати",които се ръководят от комити.Съставът на местните управители се определя вече пряко от хана и неговите най-близки помощници.Сред тях на първо място е кавханът,който има важни военни и дипломатически функции.Друг висш сановник в управлението на страната е ичургубоилът.Ханът взима своите решения с помощта на болярски съвет,в който влизат представители на висшата аристокрация.Настъпват промени и в организацията на българската армия.Първоначално тя се набира отделно от родовете на прабългари и славяни.В началото на 9-ти век започва постепенно да се оформя единна армия,състояща се от две части-постоянна дружина на хана и опълчение,събирано в случай на нужда.Българската армия е добре организирана военна сила.В нея цари строг ред и дисциплина.За проявена немарливост към оръжието или към бойните коне войниците изтърпяват сурово наказание,включително и смърт.
През управлението на хан Омуртаг в страната е разгърната значителна строителна дейност.Столицата Плиска е окончателно възстановена.Върху развалините на Крумовия дворец израства нов с по-малки размери,но с една внушителна тронна зала.В различни части на българската държава са построени и друи дворци-крепости.Строителната дейност на хан Омуртаг се увековечава с множество каменни надписи.Известен е т.нар."Чаталарски надпис,в който се разказва за строеж на дворец край р.Тича.Друг надпис,който ознаменува строеж край Дунав,е "Търновският"(запазен в църквата "Св.40 мъченици"в Търново).
И до днес ни удивлява дълбокият философски смисъл,който неизвестният автор на надписа е вложил в изсечените думи:"Човек и добре да живее,умира и друг се ражда и нека роденият последен като гледа тези писмена да си спомни и за този,който ги е направил".
Византийските извори свързват неизменно името на хан Омуртаг с усилени гонения срещу християните.Новата вяра започва да се разпрострнява в България главно посредством византийски пленници.Жертва на преследванията стават голям брой християни,които категорично отказват да изоставят вярата си.Гоненията са предприети не толкова поради верската нетърпимост,колкото поради опасения от засилване на византийското влияние в България.
В "Житието на Тивериопулските мъченици" е предаден един интересен диалог между византийски пленник и хан Омуртаг,който свидетелства за високото самочувствие на българския владетел и убеждението му,че бащината му вяра не стои по-долу от християнската.Той казва следното:"Не унижавай нашите богове.Че тяхната сила е голяма,за доказателство служи това,че ние,които им се кланяме,покорихме цялата ромейска държава.Защото,ако твоят Христос беше истински бог,както казваш ти,без друго би се съюзил с вас,би ви запазил незаробени,защото му служите и му се кланяте".
След смъртта си Омуртаг оставя трима пълновръстни сина:Енравота(Боян),Звиница и Маламир.Поради обстоятелството,че най-възрастният от тях се приобщава към християнството под въздействието на византийския военнопленник Кинамон,той е лишен от правото на престолонаследието.Пренебрегнат е и вторият Омуртагов син по неизвестни причини.Към 831 г.властта е поета от хан Маламир,който управлява около пет години.Загнездването на християнството в ханския двор противоречи на официално провежданата политика.Боян е смятан за "отстъпник от праотеческата религия".Опитът на Маламир да върне брат си отново към езичеството не дава резултат.Боян е осъден на смърт и посечен с меч.Той става първият български мъченик за вярата Христова.Случаят с него не е изолирано явление.Християнството прониква постепенно сред населението на ханството.
По неизвестни причини съвладетелската функция на кавхана отново излиза на преден план.Причините за това са неясни.Според по-голямата част от изследователите това се дължи на малолетството на хана;според други-на силната личност,която е носител на длъжността,а според трето мнение това е реакцията на българското боилско съсловие срещу засиления монархизъм,характерен за Омуртаговото царуване.Открояването на деянията и личността на кавхан Исбул в редица събития от вътрешния живот и във взаимоотношенията с Византийската империя и славяните поставя в сянка хановете,които по-скоро изглеждат като фигуранти на престола.
Първото важно събитие,отбелязано от ханската канцелария от името на владетеля Маламир,е построяването от неговия"стар боила кавхан Исбул"на водопровод в Плиска-едно крайно необходимо съоражение,което бележи напредъка в урбанизацията на българската столица.По този повод ханът раздава на боилите големи дарове,а на българите дава много пъти да ядат и пият.
Към 836 г.е нарушен сключеният през 816 г.и двукратно потвърждаван през 820 и 829 г.тридесетгодишен мирен договор с Византия.Причините за това не са твърде ясни.Търсенето на логическа връзка в разпръснатите и не винаги точно хронологизирани данни на домашните извори може да доведе до приблизителна реконструкция на вървежа на събитията.В една византийска хроника от 10-ти век се съдържа интересен разказ,който може да служи като изходна точка в изясняването на причинте за новото избухване на българо-византийския конфликт.
По времето на император Теофил заповедникът на преселеното в "Отвъддунавска България"византийско население от Източна Тракия,стратегът Кордила,след като оставя командването на своя син Варда,отива тайно в Константинопол.Той успява да уговори императора да изпрати кораби,с които извършва бягството на преселеното византийско население,след което се завръща.Когато "Михаил Българинът"(енигматична личност)тръгва срещу Солун,византийският народ,който живее на север от дунавските устия,се подготвя за бягство.Междувременно българският комит,който резидира в Добруджа,щом научава това,преминава Дунава,за да го възпре.Предвожданата от него войска е избита от византийците,начело на които стоят Кордила и Цанц.Мнозина от нея са избити,а други са пленени.Трета част от българите,които не могат да преминат на юг от Дунава,прибягват до маджарите,населяващи Ателуз(областта между Волга и Днепър)и поискват от тях помощ.По този начин в историята на българското ханство активно се включва нов народ,отношенията с който впоследствие стават една от основните характеристики в почти цялата история на Средновековна България.По същото това време пристигат корабите,изпратени от византийския император.Унгарците,за да не нападнт бягащите византийци,поискват като плячка цялото им имущество.На север от Дунав започва люта битка,която трае няколко дни.В крайна сметка дошлата на помощ на българите унгарска войска е разбита.Византийското население се качва на корабите и след завръщането си отново е поселено в предишните си местоживелища в тема Македония,т.е.в Одринската област.
Организираното бягство на византийското погранично население от "Отвъддунавска България",в което е съпричастен и самият византийски император,по същество означава нарушаване на сключения мирен договор.То дава основание на българите да предприемат като контрамярка поход в Източна Тракия.Сведения за него се намират в надписа,известен като"Маламировата летопис".В неговото начало нарочно се подчертава,че бащата на управляващия хан сключва 30-годишен мир и "добре живял с гърците".В началото на своето царуване и той живее добре с тях,но гърците опустошават българските земи(очевидно се имат предвид опустошенията,причинени в земите на север от дунавските устия),заради което владетелят Маламир,който управлява заедно с кавхан Исбул,насочва войската си към Тракия,превзема и опустошава намиращите се в Одринската област крепости Проватон и Бурдидзо.След този успех се насочва към Филипопол,където кавхан Исбул заедно с владетеля води преговори с жителите на града.Завършекът на надписа липсва,но по всичко изглежда,че филипополци,за да избегнат опустошението,доброволно предават града в български ръце.Чрез повторното завладяване на важния от стратегическа гледна точка град Българското ханство не само контролира Северна Тракия и диагоналния военен път,но и получава възможност да проникне в Родопската област и Беломорието.Една от основните цели на политиката на българските ханове от края на 8-ми-първата половина на 9-ти век-включването на славянските племена от различни области на полуострова в пределите на ханствота,изглежда вече осъществима.Предпоставка за това е владеенето на ключови крепости като Белград,Сердика и Филипопол и на основните пътища и долини на реките,насочени към балканския юг.Нейната практическа реализация е осъществена до средата на 9-ти век и всъщност се оказва дело както на успешните военните действия под ръководството на кавхан Исбул-един от най-забележителните български средновековни пълководци,така и на самите славянски племена,които отхвърлят византийското владичество.
Хан Маламир умира млад и е наследен от племенника се Пресиан(836-852).Неговото управление се характеризира с по-нататъшно териториално разширение на българската държава.Ханът обръща поглед към земите на Македония.Възползван от заетостта на Византия във войната с арабите,за кратко време Пресиан присъединява обширни области от Централна и Западна Македония с градовете Прилеп,Охрид и Битоля.Успехите на българското оръжие се дължат до голяма степен на обстоятелството,че славянското население в споменатите области отдавна гравитира към българската държава.В нейните предели то могло да запази своята етническа самобитност и да получи възможност за свободна изява на творческите си възможности.
Разтревожена от проникването на българите в Македония,Византия се опитва да настрои срещу тях сръбските племена.През 839 г.мжду българи и сърби,които до този момент живеят в мир,избухва война.Хан Пресиан нахлува в сръбските земи,но претърпява поражение.Мирът е възстановен без териториални промени.
Към средата на 9-ти век благодарение на успешната политика на Крум и неговите наследници е осъществено политическо обединение на славяните,обитаващи Мизия,Тракия и Македония("бъларска група").Завършва сложният и дълготраен процес на централизация и изграждане на административните институции на българската държава.Тя се превръща в една типична средновековна монархия с добре изградени функционални органи на властта.

Хан Крум:Гибелта на Никифор

Към средата на 8-ми век Долнодунавска България изживява продължителна и дълбока политическа криза,свързана с междуособици около ханския престол и с провизантийско поведение на някои от славянските племена в българската държава.За един период от около 20 години(753-777) на престола се изреждат цяла дузина владетели от от различни аристократични родове,като някои от тях завършват живота си трагично,тъй като са убити от своето обкръжение.Други пък предпочитат да бягат във Византия,където намират добър прием.През този период според изворите около 200 000 славяни предпочитат да напуснат България и да се преселят във Византия,което е още един сериозен аргумент против защитаваната отдавна теза за съществуването на някакъв доброволен съюз между българи и славяни след формирането на българското ханство на Долния Дунав.
От това положение на българската държава решава да се възползва енергичният византийски император Константин 5-ти Копроним,който си поставя амбициозната задача да унищожи България и да възвърне византийския монопол върху целия Балкански п-ов.За уречения период(755-775) този василевс организира 9 големи похода с цел унищожаването на българското ханство, но в крайна сметка не постига целите си.Към края на осмото столетие и най-вече при управлението на хановете Терелиг и Кардам,България се стабилизира вътрешнополитически и възвръща равновесието в отношенията си с Византия.
Така въпреки кризата около престола и деструктивното поведение на част от славянските племена в Бълария, българското общество съумява да акумулира необходимия съпротивителен ресурс и в крайна сметка успешно да противодейства на могъщата Византийска империя.Този факт е твърде многозначителен.Той най-добре показва,че Долнодунавска България разполага с големи демографски и военни ресурси,и че местната българска аристокрация притежава самочувствие и историческа решителност да бъде равнопоставен опонент на православната империя.Именно на тези възможности се опират първите четирима владетели от Крумовата династия и благодарение също така на тяхната далновидна политика,през първата половина наа 9-ти век България се утвърждава като един от доминиращите политически фактори в Европа наред с Византия и Франкската империя.
За сега липсват точни сведения относно годината,когато хан Кардам е сменен от хан Крум. Някои специалисти са на мнение,че Крум е син на Кардам,но това твърдение днес няма много последователи.Освен това някои от познавачите на тази тема приемат,че Крум поема управлението малко преди 800 година. По-популярна е обаче версията,че това става през 803 г.
За хан Крум се знае,че произхожда от т.нар."панонски българи,които дълги години се намират под властта на Аварския хаганат.Логично е да се предположи,че след като в края на 8-ми век хаганатът е почти унищожен от Франкската империя на Карл Велики,част от тези българи се преселват в България.
За началото на Крумовото управление е известна любопитна подробност:новият хан омъжва своя сестра за един византийски аристократ на име Константин Пацик,който е беглец от Византия и живеел в България.На базата на това съобщение и на някои други редица автори предполагат,че поне в началото на своето управление хан Крум се опитва да спечели за българската кауза онези ромеи,които по една или друга причина живеят в България.
Когато поема управлението на ханството,обстановката в Европа е крайно напрегната поради изострените отношения между православен Константинопол и католическия Запад. Напрежението се обуславя от решението на римския папа през 800 г. да връчи регалиите на римските императори на франкския крал Карл Велики.Чрез това свое действие римският първосвещеник на практика обявява Франкската империя и нейния крал(вече император) за единствени легитимни наследници на древния Рим.Тъй като за такива наследници се смятат и императорите в Константинопол, между Византия и Римокатолическата църква избухва остра вражда.В такава обстановка хан Крум поема управлениета на България.
За разлика от своите предшественици, хан Крум не насочва своите походи на юг, а на северозапад.Причините за това са разгромът на Аварския хаганат под ударите на франките, който започва през 791 г. и завършва през 803 г.Някои по-късни известия дават възможност да се регистрира установяването на владичеството на Българското ханство в източните области на хаганата.В Унгарския аноним(13 век) се съобщава за"великия Кеан, княза на България", който подир смъртта на Атила завладява цялата област между Дунав и Тиса чак до земите на поляците.Неговата идентичност с хан Крум се предполага от някои изследоватли.Вероятно именно надигането на славяните и натискът на Българското ханство принуждават християнизирания аварски капкан Теодор в началото на 805 г. да потърси помощта на император Карл Велики и място за ново поселване на неговото племе.Активното участие на аварите във войската на хан Крум в периода 811-814 г. също така сочи,че част от тях стават негови поданици.Трудно е да се определи кои територии в периода 803-805 г. са включени в пределите на Българското ханство.Вероятно това са Банат и Трансилванската област.Между българите и франките остава една буферна зона, населена отчасти с авари, отчасти със славяни.
Заздравявайки финансово и политически Византия, император Никифор 1-ви Геник има възможността да поведе активна политика на Балканския п-ов.Основните цели, които си поставя, са да подчини непокорните славянски племена и да неутрализира влиянието на Българското ханство върху тях.След като през 805 г. се справя с въстанието на славяните в Пелопонес и настанява в някои области преселници от малоазийските провинции, той се заема с българите.Започналият от него поход през 807 г. претърпява провал поради организирания срещу него заговор.
При създалата се обстановка хан Крум решава да предприеме активни действия,които са насочени в главна степен към югозападните български краища на Балканския п-ов, тъй като именно тук Империята се оказва още в предишното столетие доста уязвима и трудно контролира положението.Събитията от 808 г. показват силно изостряне на бълтаро-византийския конфликт, който има за основен обект установяване на хегемония над славянските племена.
Натискът на Българското ханство към Македония още през 8-ми век върви главно по долината на р.Струма.Оттук общуването както със славянските племена, така и с Куберовите българи изглежда се установява по-лесно.Едво ли е случайно, че именно в тази област Византия насочва усилията си, за да заздрави позициите си в югозападната част на Балканския п-ов.Ключът пък за Македония е все още намиращата се във византийски ръце Сердика, която заема важно място в осъществяване на сухопътната връзка на Константинопол със Средния Дунав и Франкската империя; тя е един от малкото големи градски центрове във вътрешността на полуострова, върху които Империята крепи своята власт над славяните и контролира движението към Балканския югозапад.Съсредоточеният в нея огромен военен гарнизон ги респектира.
През есента на 808 г. българите внезапно нападат византийските войски в Струмската област и избиват голяма част от нея заедно със стратега и началниците, а също така и немалко гарнизонни началници на отделни крепости.В техните ръце попада немалката сума от 1100 литри злато.Една колона с гръцки надпис не само увековечава удържаната голяма победа, но и показва мястото на сражението:"Битката при Сяр".
Очевидно е, че тази успешна акция нанася силен удар върху опита на Византия да установи военноадминистративна власт в земите на север от Солун.Авторитетът на Българското ханство значително нараства сред славянските племена в Македония.Преместването на бойните действия от Тракия в Средецката и Струмската области не е изгодно за Византия, тъй като тук тя се чувства уязвима и несигурна.
През ранната пролет НА 809 с изненадващ удар хан Крум успява да превземе Сердика без продължителна обсада-с измама и обещание за пощада на гарнизона и населението.След влизането в града по негова заповед са избити 6000-на ромейска войска и множество граждани, разрушена е и част от крепостната стена.След това българите се оттеглят.Византийският император веднага реагира с поход и се запътва към Сердика.Тъй като още при пристигането си отказва да пощади оцелелите от българското клане военачалници, те се принуждават да потърсят убежище в ханския двор.Между тях е и опитният механик-конструктор на обсадни машини и съоражения Евматий, който е от арабски произход.За да придаде важност и значимост на своите действия, Никифор 1-ви Геник изпраща в столицата послание, че е отпразнувал Великден(9 април 809 г.) в аула на Крум т.е. в ханската резиденция Плиска.Разпореждането му да бъде възстановена разрушената крепостна стена и да се застрои отново опустошената Сердика среща недоволството на войската.След завръщането си в Константинопол той наказва водачите на бунтовниците.След оттеглянето на византийската войска българите отново се настаняват в Сердика-този път завинаги.
Междувременно политиката на преселване на етнически маси от малоазийските области на Балканския п-ов в обезлюдените места или пък сред славянските племена е продължена от император Никифор 1-ви Геник.Ако през 807 г. той заповядва пришълците да бъдат заселени в Тракия, за да получава от тях редовно данъци, през 810 г. нарежда християни от всяка тема да бъдат преселени в земите на Славиниите(земите, заселени от славяни), т.е. в пограничните с България области Тракия и Македония, а предишните им имоти да бъдат продадени.Това има за цел укрепване на невралгичните зони на българо-византийското стълкновение, но всъщност довежда до обратен резултат-силно недоволство сред преселниците срещу императора.
След претърпените удари при Сяр и Сердика и привидното укрепване на властта над различни области на полуострова, Никифор 1-ви Геник решава окончателно да унищожи Българското ханство и да покори владените от него територии, и то с един единствен поход, насочен към неговата сърцевина-Плиска и околната област.След голяма подготовка, придружена със събиране на средства чрез непосилни данъчни облагания, императорът през май 811 г. събира почти цялата си войска(около 70 000) от темите в Тракия и Мала Азия, включва в нея мнозина бедняци, въоражени с прашки и криваци, съставя отбрана дружина-иканти и заедно с всички патриции и сановници, а също със сина си Ставракий и зетя си Михаил Рангаве потегля на поход.Лесното преминаване от Одрин до Маркела показва, че първоначално българите са изненадани и без никакво сражение отстъпват областта Загора.За да спечели време, хан Крум изпраща пратеничество в стана на византийския император с искане за мир, но то се отхвърля.Междувременно от Маркела при хан Крум избягва любимият императорски прислужник Византий, отнасяйки със себе си одежди на императора и 100 литри злато.Мнозина смятат това за лошо предзнаменование.Независимо от това походът е продължен.На 11 юли 811 г. византийска армия навлиза във вътрешността на България.Сведенията в изворите за противодействието срещу византийскя поход силно се различават.Докато Теофан Изповедник най-общо упоменава за "първи сражения", в житието на Николай Студит(11 век) е записано, че "когато императорът навлязъл в теснините на България, българите се изкачили на планината, като оставили на стража малцина-около 15 000,които били избити от ромеите."В Анонимния Ватикански разказ се известява, че преди завземането на аула, византийците се сражават с "някаква отбрана войска въоражени българи, около 12 000",която изцяло избиват, а подир това с 50 000-на, която има същата участ.Очевидно е, че броят на жертвите,понесени от българската войска в някои от тези извори е силно преувеличен.Най-вероятно българите са водили едно голямо сражение,и то при защитата на проходите, когато загива 15 000-ен елитен отряд, а след това се оттеглят в планините и съзнателно изоставят отбраната на ханската резиденция Плиска.Победата в единствената битка е приписана в известието до Константинопол, изпратено от императора(три дни след навлизането в България), на неговия син Ставракий и възглавявания от него отряд на икантите.
С влизането в "аула на Крум"Никифор 1-ви Геник преравя неговите съкровища, раздава на войската си медни монети, одежди и други намерени там неща, а от ханските изби раздава вино.По негова заповед се извършват много злорадства и жестокости:опожарени са неожънатите ниви, избиват се животни, деца-кърмачета и беззащитни хора от всички възрасти.Михаил Сирийски отбелязва следния факт:"Диващината му стигнала чак дотам, че той заповядал да докарат техните малки деца, да ги поставят на земята и да ги прегазят с кремъчни дикани за вършеене".След като опожарява Крумовия дворец и всички сгради заедно с оградата на аула от поставени едно до друго дървета, императорът бърза да напусне Плиска.Тогава идва второто предложение на хан Крум за мир, изразено у Теофан Изповедник с думите:"Ето ти победи.И тъй, вземи каквото ти е угодно, и си иди с мир".Византийският император отхвърля надменно предложението.Опитът му да се изтегли с войската си към Сердика е осуетен, защото там е съсредоточена значителна българска войска.Тогава той решава изтеглянето да стане през източните проходи на Балкана-оттам, откъдето нахлува във вътрешността на страната, но така попада в заложения му от хан Крум капан.Българският владетел успява да наеме "срещу заплата аварите и околните славянски племена"и дори въоражава жените.Основната част от византийската армия попада в пълно обкръжение във Върбишкия проход.Самият император изпада в паника.На 25 срещу 26 юли 811 г., докато византийците още спят, българите връхлитат най-напред срещу шатрите ва василевса и обкръжаващите патриции и други велможи, между които са друнгарият на императорската стража, стратегът на тема Тракия и елитният византийски отряд.Опитът за съпротива е безнадежден.Убит е Никифор 1-ви Геник.Синът му Ставракий, макар и тежко ранен, успява да се спаси.Останалите византийци се опитват да се спасят чрез бягство, но голяма част от тях се издавят в тинестата река.Онези от тях, които избягват гибелта в реката, стигат до съградените от българите прегради и понеже не могат да ги преодолеят с конете, оставяйки ги, се покатерват по тях, увисват на другата страна, откъдето изпопадат в дълбок ров.Също така мнозина от византийската войска са пленени и заробени.
За епилога на българската сеч и погром над византийската войска Теофан Изповедник известява, че хан Крум заповядва да отсекат главата на Никифор и да я набучат на кол.Така тя стои много дни на показ на идващите при хана племена и за позор на ромеите.След това оголеният череп е обкован отвън със сребро и с него ханът пие наздравица заедно със славянските князе.
От времето на установяването на Аспаруховите българи на Долния Дунав византийският поход от 811 г. е най-голямото изпитание за здравината на Българското ханство и трайността на неговите отношения със славянските племена и покорените авари.Разгромило византийската армия, то има достатъчно сили и средства да се превърне в основна политическа сила в Европейския югоизток.След залеза на Аварския хаганат в началото на 9-ти век Българското ханство се превръща в една нова политическа сила.Именно сега то претърпява една важна метаморфоза, която показва, че кризата от втората половина на 8-ми век е окончателно преодоляна:от ханство на българите то се превръща в обща държава както на тях, така и на славяните, аварите и местното заварено население, в обединение на "варварския свят"както срещу Византия, така и срещу Франкската империя и Хазарския хаганат.Годината 811 г. става нова икуменическа дата и изходна точка на един неудържим български политически възход.
Подир тази битка Византия агонизира, подобно на наследника на трона Ставракий, който само два месеца се задържа на него.На 2 октомври 811 г. той е детрониран от своя зет Михаил 1-ви Рангаве, навлича монашеско расо и подир три месеца почива от раните си.
Блестящата победа вдъхва увереност на хан Крум и у него назрява идеята да щурмва столицата на империята.Така в началото на 9-ти век българите за първи път предявяват открито своите претенции към"Вторият Рим"-Константинопол.Театърът на военните действия се пренася в Югоизточна Тракия.През 812 г. е превзет град Девелт.Част от жителите му са изведени от града и преселени в земите на "Отвъддунавска България".За да затвърди своята власт в Тракия, хан Крум започва да провежда изселническа политика по отношение на населението от византийски произход.На следната година, след като византийците отказват да възстановят мирния договор от 716 г., хан Крум отново нахлува в Тракия.Край крепостта Версиникия той нанася ново сериозно поражение на византийците.На 17 юли 813 г. ханът се появява под стените на Константинопол.Пред смаяните погледи на гражданите той извършва жертвопринушения и езически гадания за изхода от престоящата обсада.В тази критична ситуация император Лъв 5-ти предлага привидно мир, но неговото тайно намерение е да примами и убие българския владетел.Византийците грижливо подготвят засадата.Хан Крум се явява на уреченото място, но в последния момент разбира какво ще последва, мята се на коня си и побягва.Въпреки че е посипан от стрели, остава невредим.Убит е неговият помощник, а някои от придружаващите го лица попадат в плен.Разгневен от нечестната игра, хан Крум заповядва да бъдат сринати до основи всички църкви в околностите на Константинопол.Започва и сериозни приготовления за нов щурм на града.Построени са стенобитни машини и друг вид бойна техника.Пет хиляди обковани в желязо коли трябва да пренесат всичко до стените на византийската столица.Но в разгара на приготовленията хан Крум почива внезапно.С неговата смърт българите загубват един от своите най-смели и енергични владетели.Само за едно десетилетие България разширява значително своите територии и се превръща наред с Византия и Франкската империя в трета най-влиятелна европейска сила.Хан Крум се отнася сурово и безпощадно към противниците си и неслучайно народното предание прибавя към името му прозвището "Страшни".
Красноречиви свидетелства за делата му са достигналите до нас каменни надписи, които по негово нареждане били изсичани, за да ознаменуват победите на българското оръжие.Някои надписи са лаконични и носят името на крепостта, край която се е разгоряло сражение, а други като Хамбарлийския надпис,разказват с повече думи за делата на хана.От надписа между другото научаваме, че Крум поверява управлението на завоюваните земи в Тракия в ръцете на неговите най-близки помощници.Централната част на новите територии е дадена на брат му.Лявата част се управлява от кавхан Иртаис, а дясната-от ичургубоила Тук.
Стремежите на Крум да централизира обширната държава намират израз не само в уредбата на тракийските земи, но и в неговия най-значителен вътрешнополитически акт-първото българско законодателство.
Текстът му не е запазен в оригинал, а под формата на преразказ в една византийска енциклопедия от 10-ти век-т.нар."Свидас".Там се разказва, че след като разгромява аварите, хан Крум събира пленените велможи и ги разпитва какви са причините за пропадането на аварската държава.Аварските първенци му посочват като главни причини за това пиянството, клеветничеството, кражбите и други пороци, които се ширят из населението.Впечатлен от разказа, хан Крум издава своите закони.
Новите закони гарантират защитата на частната собственост от посегателства на крадци, определят се строги мерки срещу клеветниците и пияниците.Пристъпилите законите се наказват с отнемане на имота, отрязване на крайниците или смърт.Особено интересен е един параграф, който постоновява, че на просяците трябва да се дава толкова, че да не просят повече.Късните сведения за законодателството ни задължават да бъдем внимателни в оценката му.В този си вид наказателните разпоредби едва ли са могли да заместят напълно обичайното право на прабългари и славяни, което си остава основен регулатор на обществения живот.Не може да се приеме и без резерви сведението в "Свидас", че за да се пребори с пиянството, хан Крум заповядва да бъдат изкоренени лозята в България.Независимо от всичко издаването на законите може да се прецени като важна крачка към централизиране на българската държава и преодоляване на съществените различия между славяни и прабългари.Законодателството е доказателство и за настъпилите изменения в социалната структура на българското общество през 9-ти век, свързани с появата и налагането на феодалните отношения.

Тервел:Разгромът на арабите

 "Именникът на българските ханове"съобщава,че след смъртта на Аспарух ханският престол е зает от неговия първороден син-Тервел.В политиката му се очертали няколко важни тенденции,които намерили продължение и при неговите приемници.Хан Тервел умело съчетавал военните и дипломатически средства в своята външна политика.Нейната основна цел била териториалното разширение на България и утвърждаване сувернитета на хана.
В началото на 8-то столетие Византия се раздирала от вътрешнополитически проблеми.Император Юстинян 2-ри бил свален от престола и публично опозорен с отрязване на носа(оттам и прякорът му Ринотмет-носоотрязан).Юстинян успял да избяга при хазарите.След като научил това,новият император поискал предаването му от хазарите.Тъй като техният хан бил склонен да изпълни искането на императора,Юстинян потърсил помощ от хан Тервел.Срещу това да му помогне да си възвърне престола,на Тервел му била обещана Юстиняновата дъщеря за жена,както и да бъде обдарен богато.
Хан Тервел се обърнал за съвет към своите чичовци от Кисините.Те обаче не вярвали много на Юстинян,тъй като веднъж вече били изпитали на гърба си неговото вероломство.
Независимо от техните съвети,решението на Тервел било да изпълни молбата на Юстинян.Вероятно българският хан е бил поблазнен от възможността да получи за жена императорската дъщеря,което било знак за равнопоставяне.Претеглил разумно всички рискове,след няколко месеца българският владетел дал положителен отговор на Юстинян.
Заедно с 15000-на войска,Тервел и Юстинян се отправили към Константинопол.По пътя те спрели в Солун,където били посрещнати от бъдещия император Лъв 3-ти Сириец.Той дарил на войската 500 овце за прехрана и незабеляза но се присъединил към нея.
След известно време те достигнали до Константинопол.След като няколко дни направо увещавал жителите на града да преминат на негова страна,една нощ Юстинян влязъл във връзка със свои доверени хора,привлякъл на своя страна войската и подложил на безпощадна сеч своите противници.След това влязъл в двореца и триумфално завзел престола.Българската войска останала няколко месеца пред крепостната стена,без да вземе участие.
Юстинян 2-ри се върнал в българския стан,наметнал на хан Тервел хламида и го провъзгласил за "кесар"-втората най-висока титла след императорската.В един източник от 10-ти век има подробно описание на цялата церемония:Тервел хвърлил на земята копието си,а Юстинян заповядал то да бъде затрупано с копринени одежди,които били за него и семейството му.В същото време императорът щедро гребял монети от две ковчежета и с едната си ръка раздавал злато,а с другата сребро на войниците.
Два най-стари паметника свидетелстват за величието на хан Тервел-Мадарският конник и оловният Тервелов печат.
Мадарският конник-уникален скален релеф,е изсечен на 23 метра височина.Всички фигури са с естествен размер.Представлява триумфиращ конник с тичащо след него куче.В краката му лежи прободен от копие лъв.Последното изречение от надписа изказва основния смисъл:"И с мен императорът победи добре".
Оловният Тервелов печат е друго запазено свидетелство от времето на хан Тервел.На печата е написано:"Богородице,помагай на кесаря Тервел".Това изречение е многозначително-вероятно,когато хан Тервел е бил провъзгласен за кесар,той е трябвало да приеме християнството.
Не може да не убегне от поглед фактът,че все пак Юстинян 2-ри не дава на Тервел дъщеря си за жена.В замяна на това той се принудил да направи някои други отстъпки:обдарил го богато и му отстъпил областта Загоре-първото териториално разширение на България.(Загоре се намира между днешните градове Сливен,Ямбол и Айтос).Първата териториална придобивка,получена от хан Тервел на юг от Стара планина,била от изключително важно стопанско значение,тъй като откривала възможност на българите към излаз на черноморските пристанища.Областта заемала и важно стратегическо местоположение.През нея минавали най-късите и удобни пътища,свързващи Константинопол и Плиска.
Не минали и три години,и Юстинян 2-ри тръгнал на поход срещу своя благодетел,сякаш за да потвърди старата максима,че от всички неща на света най-бързо остарява благодарността(Аристотел).Предупреден от своите съгледвачи,Тервел взел защитни мерки.
Край Несебър била съсредоточена многобройна българска войска.Във византийската армия царяла недисциплинираност.Когато българите видели,че византийците се били пръснали,за да събират фураж за своите коне,ги нападнали,като голяма част избили,а не малко били и пленените.Юстинян 2-ри се завърнал безславно в Константинопол.През 711 г.,забравил за коварството на императора,хан Тервел отново му изпратил на помощ 3000-на войска,но този път Юстинян не успял да надделее над противниците си и загубил главата си.
Още преди време унгарският историк Геза Фехер,а след него и нашите учени Геновева Цанкова-Петкова и Моско Москов,поставиха под съмнение утвърдилото се становище,че хан Тервел е управлявал България до 721 г.(или до 718 г. според друга версия).Това мнение на посочените по-горе автори,се основава на две важни обстоятелства:според тях никъде другаде,освен в хрониката на Теофан,името на Тервел не се споменава като български владетел след 712 г.Другият техен аргумент е българо-византийският договор от 716 г.,който от българска страна е бил подписан от човек на име Кормесий,а не от Тервел.По повод наложилото се мнение в науката,че въпросният Кормесий е парафирал договора в качеството си на кавхан(първи заместник на хана),въпросният горен кръг от историци изказва твърде аргументирани несъгласия.Доре известно е,че по това време сключването на такива договори е изисквало те да се подписват от лица с равен ранг в договарящите се държави.При условие,че от византийска страна договорът е бил парафиран от самия император Теодосий 3-ти,наистина е трудно да се повярва,че константинополският василевс,смятан за най-великия измежду владетелите на земята,ще се унижи до там,че да подписва на равни нога договор със заместника на българския хан.В своя нов прочит на "Именника на българските ханове"Моско Москов твърди,че Тервел наистина е управлявал 21 г.,както е в документа,но той хронологизира този отрязък от 691 до 712 г.
Както вече бе посочено,през 716 г. българо-византийските отношения били уредени с нов мирен договор,който включвал в себе си четири клаузи.На първо място била определена границата между България и Византия,като териториалните придобивки на българите в Тракия били утвърдени.Освен това Византия се задължила и занапред да плаща ежегоден данък,който се състоял в скъпи дрехи и червени кожи на стойност 30 литра злато.Император Теодосий 3-ти,воден от горчивия опит с управлението на Юстинян 2-ри,успял да издейства и една клауза,съгласно която двете страни трябвало взаимно да си предават политическите бегълци.Договорът уреждал и търговските взаимоотношения между двете страни.Постановявало се,че българските и византийските търговци можели да търгуват в съответните държави само след като платят необходимите такси и мита на границата.
През 717 г.,осланяйки се на договора с България,империята се обърнала за помощ към хан Тервел.В това време Константинопол преживявал критични моменти.Градът бил здраво обсаден по море и суша от арабите,които вече предвкусвали огромната плячка,която ги очаквала.Император Лъв 3-ти постигнал споразумение с българския хан,който обещал да се притече на помощ и да нападне в гръб арабите.Това решение на хан Тервел показва,че той не гледал на Византия като на свой изконен враг,а отношенията му към нея били преди всичко продиктувани от прагматична преценка на съществуващите обстоятелства.Ханът разумно преценил,че в този момент арабите представляват по-голяма потенциална заплаха за неговата страна.
Арабите са предвождани от Маслама.200 000 войници обсаждат града по суша,1800 кораба-по море.Тогава изненадващо се появява хан Тервел,който напада арабите в гръб,като избива цял разузнавателен отряд,а Маслама се спасява с бягство.След като се връща в лагера,Маслама заповядва да се изкопаят два рова-един срещу стените на Константинопол,а другият-срещу българите.Намесата на хан Тервел отчаяла напълно арабите.Летописецът Михаил Сирийски разказва:"Арабите били нападани по суша и от жителите на града,и от българите,а в морето от ромейските кораби...Българите нападали арабите и ги посичали;тези последните се боели повече от българите,отколкото от ромеите.Отвън арабите били притеснени от по-голяма беда,отколкото ромеите отвътре.Дошла зимата,а арабите се боели да се оттеглят;първо от техния цар,второ от морето и трето от българите.Вихърът на смъртта ги грабнал..."
Всички извори са единодушни,че през 718 г.арабите претърпели нечувано дотогава поражение от българите.Според Теофан загинали 22 000 араби,а Зигберт говори за 30 000 жертви.Константинопол бил спасен,а името на България се разнесло по всички краища на тогавашния свят.
Още със своето формиране Долнодунавското българско ханство направило сериозна заявка да бъде един от доминиращите политически фактори в Югоизточно Европа и равнопоставен опонент на могъщата Византийска империя.Управлението на Тервел(както и на Аспарух)показало,че тяхната държава има необходимите ресурси да защитава тази доктрина,както и самочувствието да се равнява по значение с ромейската империя.

Хан Аспарух:Началото

  

През 4-ти век с нашествието на хуните в Европа било поставено началото на един изключителен исторически процес,известен като Великото преселение на народите.Този процес имал огромно демографско значение.Той поставил началото на Ранното европейско Средновековие.

Ключова роля в този процес изиграли две големи етнически общности в лицето на южните славяни и прабългарите.Славяните населявали Централна и Източна Европа.По-късно от тях се обособили три отделни групи:западните славяни,наричани в изворите "венеди",източните славяни,наричани"анти"и южните славяни,наричани "славинии".
От 5-ти до 7-ми век славяните плътно колонизирали Византийската империя,тъй като във войните си с арабите тя загубила цветущите си провинции на изток.Това обаче не означавало,че е изгубила напълно политическия контрол над тях,защото разполагала с изключителни финансови,религиозни и др.ресурси,чрез които да се справя с поселените из нейната територия"варвари".Още повече,че славяните не разполагали със съпротивителни ресурси.Най-надеждното средство при тях било племенният съюз,който обикновено се разпадал след като изпълнел предназначението си.В този контекст над славяните надвиснала реална опасност от завладяване.Те биха споделили съдбата на източните готи,но съдбата им била предрешена и главна заслуга за това имали Аспаруховите българи.
Аспаруховите българи,които към средата на 7-ви век се придвижили към причерноморските степи на Дунавската делта,били част от огромната империя на хунския вожд Атила.След нейното разпадане българите се разделили на няколко части,от които се обособили панонските българи,българите на Алцек(Италия)и Куберовите българи,които се заселили на Битолското поле в Македония като федерати на Византия.
След разпадането на държавата на Атила голяма част от българите била покорена от тюрките.През 30-те години на 7-ми век техният вожд Кубрат успял да организира успешно въстание и отблъснал властта на Западно-тюркския хаганат.Той създал своя държава със столица Фанагория на Таманския полуостров.Част от българите,начело с Котраг основали по долното течение на р.Волга Волжска България,която била покорена от татарите на Чингиз хан.(Внукът на Чингиз хан-Кубилай-ще стане император на Китай,където ще го завари Марко Поло.)След смъртта на Кубрат неговата държава била покорена от хазарите.
Третият Кубратов син-Аспарух,наследил управлението от баща си.Именно той заедно с народа си основал край Онгъла Българското ханство и продължил традицията от времето на Кубратова България.Когато се качва на ханския престол,Аспарух е на зряла възраст,преди това той е управлявал поверените от баща му дела на ханството.
Уделът на Аспарух се намирал край Хипийските(Българските)планини.Това е планината Ергене със Ставрополските възвишения,където р.Волга завива на изток и образува огромна делта със 70 ръкава.Тъй като уделът на Аспарух се е намирал на изток,е логично да се предположи,че той пръв е поел удара на хазарите от запад.Аспарух предпочел да отстъпва с народа си,като достигнал чак до местността Онгъла.Според някои учени името произлиза от българската дума "аул",т.е. "укрепен лагер",а според други-от"ъгъл".
Веднага след като се укрепили в областта,българите започнали системни нападения над областта Малка Скития(Добруджа).Повод за тези нападения вероятно са били крепостите Томи(Констанца),Одесос(Варна),Дръстър(Силистра)и др.Аспарух предприел и голямо нападение на юг от Стара планина,като достигнал чак до Константинопол.Нападението се извършвало в момент,когато Византия била наложила т.нар."господарски мир".Данък на империята се задължавал да плаща самият Арабски халифат.Реакцията на Константинопол била незабавна.
Била събрана около 60 000-на войска от всички теми на империята,която била натоварена на два кораба.През лятото на 680 г.византийците достигнали Онгъла.
Българите,като видели многобройната византийска армия,се отказали да влязат в открито сражение.Те се укрепили в лагера си и взели всички мерки за защита.Византийците също се отказали да влязат в сражение с българите не само поради опасностите,които криели блатата,но и поради липса на съоражения,с които да бъдат преодоляни рововете.По-нататъшният разказ на събитията цели да снеме отговорността за случилото се от византийския василевс.
Император Константин 4-ти Погонат страдал от силни болки в крака(пудагра),поради което се принудил да замине за Месемврия(Несебър),за да прави бани.Теофан Изповедник премълчава причините за оттеглянето на императора,а само отбелязва,че"мръсният народ се съвзел и станал по-смел".
Преди да се оттегли,Константин 4-ти Погонат дал на стратезите си следните по-важни нареждания:да водят частични сражения с българите с цел да ги измъкнат от крепостта или ако не успеят,да продължат обсадата.
Наистина е трудно да се открият ясни мотиви за решението на императора да се оттегли още преди да се е очертал вероятен изход от предстоящия двубой.Мнозина учени намират причина в това,че Константин трябвало да вземе участие в 6-ия Вселенски събор,който щял да се проведе на 7-ми ноември.Каквито и да са били мотивите на императора,това предопределило крайния изход от битката.
Естествено било оттеглянето на императора да всее деморализиралия сред византийската армия.Според едно становище конниците разпространили слух,че императорът бяга и те,обзети от страх,също побягнали.
Без съмнение оттеглянето на императора е дало в ръцете на хан Аспарух силно оръжие:смелостта и инициативата в бойните действия.Именно тук проличал пълководческият гений на хан Аспарух-и като войн, и като ловък тактик.Приел първоначално изцяло отбранителна тактика,за да изтощи противника си в една област,която поради блатата и рововете криела големи опасности.Липсата на какъвто и да е успех изпълнили византийците с неверие в крайния изход.
През есента на 680 г. българите започнали своето мощно настъпление срещу византийците.Част от тях станали храна на техните мечове,мнозина били пленени и наранени,а само малцина успели да се спасят с бягство.Българите започнали да преследват византийците и достигнали чак до Одесос(дн.Варна).Теофан Изповедник съобщава,че императорът се задължил да плаща данък на българите "за срам на ромеите и заради многото им грехове".
Веднага след като достигнал до Одесос,Аспарух и народът му започнали да нападат племената,които били под "помейска власт".Той покорил северите и Седемте славянски племена,като ги натоварил с охранителни функции.Седемте славянски племена поели защитата на западната граница срещу Аварския хаганат,северите,които живеели край източните проходи на Стара планина,се ангажирали да спират Византия,а прабългарите-защитата на цялата страна откъм морето и р.Дунав срещу Хазарския хаганат.
В наукта се води спор относно подписването на мирния договор между България и Византия.Повече последователи има становището,че договорът трябва да бъде отнесен малко след есента на 681 г.Като основен аргумент привържениците на тази теза използват анализа на една реч,заключението на която може да бъде,че през пролетта-лятото на 681г. край Тракия българите нанасят ново сериозно поражение на византийците и това е довело до сключването на мира.
Строителството на Плиска неизменно се свързва с името на хан Аспарух.Отначало Плиска е била оградена с ров,а по-късно прераства в град с внушителни монументи.Разположена в равнинна област,подходяща за скотовъдство,в непосредствена близост до хазарите,тя напълно е отговаряла на изискванията за средновековна столица.
Изворите посочват,че хан Аспарух намира смъртта си в битка с хазарите,с които има проблеми през целия си живот някъде към 700г.

С победата при Онгъла,която постига хан Аспарух,било поставено началото на Българското ханство.

                                                                                                                                                                        

                                            

Иван Вазов - Юнаци, лека нощ!