Тервел:Разгромът на арабите

 "Именникът на българските ханове"съобщава,че след смъртта на Аспарух ханският престол е зает от неговия първороден син-Тервел.В политиката му се очертали няколко важни тенденции,които намерили продължение и при неговите приемници.Хан Тервел умело съчетавал военните и дипломатически средства в своята външна политика.Нейната основна цел била териториалното разширение на България и утвърждаване сувернитета на хана.
В началото на 8-то столетие Византия се раздирала от вътрешнополитически проблеми.Император Юстинян 2-ри бил свален от престола и публично опозорен с отрязване на носа(оттам и прякорът му Ринотмет-носоотрязан).Юстинян успял да избяга при хазарите.След като научил това,новият император поискал предаването му от хазарите.Тъй като техният хан бил склонен да изпълни искането на императора,Юстинян потърсил помощ от хан Тервел.Срещу това да му помогне да си възвърне престола,на Тервел му била обещана Юстиняновата дъщеря за жена,както и да бъде обдарен богато.
Хан Тервел се обърнал за съвет към своите чичовци от Кисините.Те обаче не вярвали много на Юстинян,тъй като веднъж вече били изпитали на гърба си неговото вероломство.
Независимо от техните съвети,решението на Тервел било да изпълни молбата на Юстинян.Вероятно българският хан е бил поблазнен от възможността да получи за жена императорската дъщеря,което било знак за равнопоставяне.Претеглил разумно всички рискове,след няколко месеца българският владетел дал положителен отговор на Юстинян.
Заедно с 15000-на войска,Тервел и Юстинян се отправили към Константинопол.По пътя те спрели в Солун,където били посрещнати от бъдещия император Лъв 3-ти Сириец.Той дарил на войската 500 овце за прехрана и незабеляза но се присъединил към нея.
След известно време те достигнали до Константинопол.След като няколко дни направо увещавал жителите на града да преминат на негова страна,една нощ Юстинян влязъл във връзка със свои доверени хора,привлякъл на своя страна войската и подложил на безпощадна сеч своите противници.След това влязъл в двореца и триумфално завзел престола.Българската войска останала няколко месеца пред крепостната стена,без да вземе участие.
Юстинян 2-ри се върнал в българския стан,наметнал на хан Тервел хламида и го провъзгласил за "кесар"-втората най-висока титла след императорската.В един източник от 10-ти век има подробно описание на цялата церемония:Тервел хвърлил на земята копието си,а Юстинян заповядал то да бъде затрупано с копринени одежди,които били за него и семейството му.В същото време императорът щедро гребял монети от две ковчежета и с едната си ръка раздавал злато,а с другата сребро на войниците.
Два най-стари паметника свидетелстват за величието на хан Тервел-Мадарският конник и оловният Тервелов печат.
Мадарският конник-уникален скален релеф,е изсечен на 23 метра височина.Всички фигури са с естествен размер.Представлява триумфиращ конник с тичащо след него куче.В краката му лежи прободен от копие лъв.Последното изречение от надписа изказва основния смисъл:"И с мен императорът победи добре".
Оловният Тервелов печат е друго запазено свидетелство от времето на хан Тервел.На печата е написано:"Богородице,помагай на кесаря Тервел".Това изречение е многозначително-вероятно,когато хан Тервел е бил провъзгласен за кесар,той е трябвало да приеме християнството.
Не може да не убегне от поглед фактът,че все пак Юстинян 2-ри не дава на Тервел дъщеря си за жена.В замяна на това той се принудил да направи някои други отстъпки:обдарил го богато и му отстъпил областта Загоре-първото териториално разширение на България.(Загоре се намира между днешните градове Сливен,Ямбол и Айтос).Първата териториална придобивка,получена от хан Тервел на юг от Стара планина,била от изключително важно стопанско значение,тъй като откривала възможност на българите към излаз на черноморските пристанища.Областта заемала и важно стратегическо местоположение.През нея минавали най-късите и удобни пътища,свързващи Константинопол и Плиска.
Не минали и три години,и Юстинян 2-ри тръгнал на поход срещу своя благодетел,сякаш за да потвърди старата максима,че от всички неща на света най-бързо остарява благодарността(Аристотел).Предупреден от своите съгледвачи,Тервел взел защитни мерки.
Край Несебър била съсредоточена многобройна българска войска.Във византийската армия царяла недисциплинираност.Когато българите видели,че византийците се били пръснали,за да събират фураж за своите коне,ги нападнали,като голяма част избили,а не малко били и пленените.Юстинян 2-ри се завърнал безславно в Константинопол.През 711 г.,забравил за коварството на императора,хан Тервел отново му изпратил на помощ 3000-на войска,но този път Юстинян не успял да надделее над противниците си и загубил главата си.
Още преди време унгарският историк Геза Фехер,а след него и нашите учени Геновева Цанкова-Петкова и Моско Москов,поставиха под съмнение утвърдилото се становище,че хан Тервел е управлявал България до 721 г.(или до 718 г. според друга версия).Това мнение на посочените по-горе автори,се основава на две важни обстоятелства:според тях никъде другаде,освен в хрониката на Теофан,името на Тервел не се споменава като български владетел след 712 г.Другият техен аргумент е българо-византийският договор от 716 г.,който от българска страна е бил подписан от човек на име Кормесий,а не от Тервел.По повод наложилото се мнение в науката,че въпросният Кормесий е парафирал договора в качеството си на кавхан(първи заместник на хана),въпросният горен кръг от историци изказва твърде аргументирани несъгласия.Доре известно е,че по това време сключването на такива договори е изисквало те да се подписват от лица с равен ранг в договарящите се държави.При условие,че от византийска страна договорът е бил парафиран от самия император Теодосий 3-ти,наистина е трудно да се повярва,че константинополският василевс,смятан за най-великия измежду владетелите на земята,ще се унижи до там,че да подписва на равни нога договор със заместника на българския хан.В своя нов прочит на "Именника на българските ханове"Моско Москов твърди,че Тервел наистина е управлявал 21 г.,както е в документа,но той хронологизира този отрязък от 691 до 712 г.
Както вече бе посочено,през 716 г. българо-византийските отношения били уредени с нов мирен договор,който включвал в себе си четири клаузи.На първо място била определена границата между България и Византия,като териториалните придобивки на българите в Тракия били утвърдени.Освен това Византия се задължила и занапред да плаща ежегоден данък,който се състоял в скъпи дрехи и червени кожи на стойност 30 литра злато.Император Теодосий 3-ти,воден от горчивия опит с управлението на Юстинян 2-ри,успял да издейства и една клауза,съгласно която двете страни трябвало взаимно да си предават политическите бегълци.Договорът уреждал и търговските взаимоотношения между двете страни.Постановявало се,че българските и византийските търговци можели да търгуват в съответните държави само след като платят необходимите такси и мита на границата.
През 717 г.,осланяйки се на договора с България,империята се обърнала за помощ към хан Тервел.В това време Константинопол преживявал критични моменти.Градът бил здраво обсаден по море и суша от арабите,които вече предвкусвали огромната плячка,която ги очаквала.Император Лъв 3-ти постигнал споразумение с българския хан,който обещал да се притече на помощ и да нападне в гръб арабите.Това решение на хан Тервел показва,че той не гледал на Византия като на свой изконен враг,а отношенията му към нея били преди всичко продиктувани от прагматична преценка на съществуващите обстоятелства.Ханът разумно преценил,че в този момент арабите представляват по-голяма потенциална заплаха за неговата страна.
Арабите са предвождани от Маслама.200 000 войници обсаждат града по суша,1800 кораба-по море.Тогава изненадващо се появява хан Тервел,който напада арабите в гръб,като избива цял разузнавателен отряд,а Маслама се спасява с бягство.След като се връща в лагера,Маслама заповядва да се изкопаят два рова-един срещу стените на Константинопол,а другият-срещу българите.Намесата на хан Тервел отчаяла напълно арабите.Летописецът Михаил Сирийски разказва:"Арабите били нападани по суша и от жителите на града,и от българите,а в морето от ромейските кораби...Българите нападали арабите и ги посичали;тези последните се боели повече от българите,отколкото от ромеите.Отвън арабите били притеснени от по-голяма беда,отколкото ромеите отвътре.Дошла зимата,а арабите се боели да се оттеглят;първо от техния цар,второ от морето и трето от българите.Вихърът на смъртта ги грабнал..."
Всички извори са единодушни,че през 718 г.арабите претърпели нечувано дотогава поражение от българите.Според Теофан загинали 22 000 араби,а Зигберт говори за 30 000 жертви.Константинопол бил спасен,а името на България се разнесло по всички краища на тогавашния свят.
Още със своето формиране Долнодунавското българско ханство направило сериозна заявка да бъде един от доминиращите политически фактори в Югоизточно Европа и равнопоставен опонент на могъщата Византийска империя.Управлението на Тервел(както и на Аспарух)показало,че тяхната държава има необходимите ресурси да защитава тази доктрина,както и самочувствието да се равнява по значение с ромейската империя.