През 4-ти век с нашествието на хуните в Европа било поставено началото на един изключителен исторически процес,известен като Великото преселение на народите.Този процес имал огромно демографско значение.Той поставил началото на Ранното европейско Средновековие.
От 5-ти до 7-ми век славяните плътно колонизирали Византийската империя,тъй като във войните си с арабите тя загубила цветущите си провинции на изток.Това обаче не означавало,че е изгубила напълно политическия контрол над тях,защото разполагала с изключителни финансови,религиозни и др.ресурси,чрез които да се справя с поселените из нейната територия"варвари".Още повече,че славяните не разполагали със съпротивителни ресурси.Най-надеждното средство при тях било племенният съюз,който обикновено се разпадал след като изпълнел предназначението си.В този контекст над славяните надвиснала реална опасност от завладяване.Те биха споделили съдбата на източните готи,но съдбата им била предрешена и главна заслуга за това имали Аспаруховите българи.
Аспаруховите българи,които към средата на 7-ви век се придвижили към причерноморските степи на Дунавската делта,били част от огромната империя на хунския вожд Атила.След нейното разпадане българите се разделили на няколко части,от които се обособили панонските българи,българите на Алцек(Италия)и Куберовите българи,които се заселили на Битолското поле в Македония като федерати на Византия.
След разпадането на държавата на Атила голяма част от българите била покорена от тюрките.През 30-те години на 7-ми век техният вожд Кубрат успял да организира успешно въстание и отблъснал властта на Западно-тюркския хаганат.Той създал своя държава със столица Фанагория на Таманския полуостров.Част от българите,начело с Котраг основали по долното течение на р.Волга Волжска България,която била покорена от татарите на Чингиз хан.(Внукът на Чингиз хан-Кубилай-ще стане император на Китай,където ще го завари Марко Поло.)След смъртта на Кубрат неговата държава била покорена от хазарите.
Третият Кубратов син-Аспарух,наследил управлението от баща си.Именно той заедно с народа си основал край Онгъла Българското ханство и продължил традицията от времето на Кубратова България.Когато се качва на ханския престол,Аспарух е на зряла възраст,преди това той е управлявал поверените от баща му дела на ханството.
Уделът на Аспарух се намирал край Хипийските(Българските)планини.Това е планината Ергене със Ставрополските възвишения,където р.Волга завива на изток и образува огромна делта със 70 ръкава.Тъй като уделът на Аспарух се е намирал на изток,е логично да се предположи,че той пръв е поел удара на хазарите от запад.Аспарух предпочел да отстъпва с народа си,като достигнал чак до местността Онгъла.Според някои учени името произлиза от българската дума "аул",т.е. "укрепен лагер",а според други-от"ъгъл".
Веднага след като се укрепили в областта,българите започнали системни нападения над областта Малка Скития(Добруджа).Повод за тези нападения вероятно са били крепостите Томи(Констанца),Одесос(Варна),Дръстър(Силистра)и др.Аспарух предприел и голямо нападение на юг от Стара планина,като достигнал чак до Константинопол.Нападението се извършвало в момент,когато Византия била наложила т.нар."господарски мир".Данък на империята се задължавал да плаща самият Арабски халифат.Реакцията на Константинопол била незабавна.
Била събрана около 60 000-на войска от всички теми на империята,която била натоварена на два кораба.През лятото на 680 г.византийците достигнали Онгъла.
Българите,като видели многобройната византийска армия,се отказали да влязат в открито сражение.Те се укрепили в лагера си и взели всички мерки за защита.Византийците също се отказали да влязат в сражение с българите не само поради опасностите,които криели блатата,но и поради липса на съоражения,с които да бъдат преодоляни рововете.По-нататъшният разказ на събитията цели да снеме отговорността за случилото се от византийския василевс.
Император Константин 4-ти Погонат страдал от силни болки в крака(пудагра),поради което се принудил да замине за Месемврия(Несебър),за да прави бани.Теофан Изповедник премълчава причините за оттеглянето на императора,а само отбелязва,че"мръсният народ се съвзел и станал по-смел".
Преди да се оттегли,Константин 4-ти Погонат дал на стратезите си следните по-важни нареждания:да водят частични сражения с българите с цел да ги измъкнат от крепостта или ако не успеят,да продължат обсадата.
Наистина е трудно да се открият ясни мотиви за решението на императора да се оттегли още преди да се е очертал вероятен изход от предстоящия двубой.Мнозина учени намират причина в това,че Константин трябвало да вземе участие в 6-ия Вселенски събор,който щял да се проведе на 7-ми ноември.Каквито и да са били мотивите на императора,това предопределило крайния изход от битката.
Естествено било оттеглянето на императора да всее деморализиралия сред византийската армия.Според едно становище конниците разпространили слух,че императорът бяга и те,обзети от страх,също побягнали.
Без съмнение оттеглянето на императора е дало в ръцете на хан Аспарух силно оръжие:смелостта и инициативата в бойните действия.Именно тук проличал пълководческият гений на хан Аспарух-и като войн, и като ловък тактик.Приел първоначално изцяло отбранителна тактика,за да изтощи противника си в една област,която поради блатата и рововете криела големи опасности.Липсата на какъвто и да е успех изпълнили византийците с неверие в крайния изход.
През есента на 680 г. българите започнали своето мощно настъпление срещу византийците.Част от тях станали храна на техните мечове,мнозина били пленени и наранени,а само малцина успели да се спасят с бягство.Българите започнали да преследват византийците и достигнали чак до Одесос(дн.Варна).Теофан Изповедник съобщава,че императорът се задължил да плаща данък на българите "за срам на ромеите и заради многото им грехове".
Веднага след като достигнал до Одесос,Аспарух и народът му започнали да нападат племената,които били под "помейска власт".Той покорил северите и Седемте славянски племена,като ги натоварил с охранителни функции.Седемте славянски племена поели защитата на западната граница срещу Аварския хаганат,северите,които живеели край източните проходи на Стара планина,се ангажирали да спират Византия,а прабългарите-защитата на цялата страна откъм морето и р.Дунав срещу Хазарския хаганат.
В наукта се води спор относно подписването на мирния договор между България и Византия.Повече последователи има становището,че договорът трябва да бъде отнесен малко след есента на 681 г.Като основен аргумент привържениците на тази теза използват анализа на една реч,заключението на която може да бъде,че през пролетта-лятото на 681г. край Тракия българите нанасят ново сериозно поражение на византийците и това е довело до сключването на мира.
Строителството на Плиска неизменно се свързва с името на хан Аспарух.Отначало Плиска е била оградена с ров,а по-късно прераства в град с внушителни монументи.Разположена в равнинна област,подходяща за скотовъдство,в непосредствена близост до хазарите,тя напълно е отговаряла на изискванията за средновековна столица.
Изворите посочват,че хан Аспарух намира смъртта си в битка с хазарите,с които има проблеми през целия си живот някъде към 700г.
С победата при Онгъла,която постига хан Аспарух,било поставено началото на Българското ханство.
Няма коментари:
Публикуване на коментар