Кирил и Методий:Великото дело

През последните десетилетия значително се обогатиха сведенията и представите за дейността на онези Кирило-Методиеви ученици,които останали в столицата Плиска и източнобълтарските земи.Това стана главно за сметка на разкриването на нови книжовни произведения от края на 9 век,епиграфски данни и разкопаването и проучването на ранните български манастири край Голямата базилика в Плиска,с.Равна(Варненско),с.Черноглавица(Шуменско)и край село Муфатлар(Северна Добруджа).
До 893г.основна фигура в църковния и книжовния живот тук бил Наум.Подобно на Климент Охридски той разгърнал дейността си на учител,проповедник и мисионер както сред българскто,така и сред славянското население.За това свидетелства посветеното на него гръцко житие,което има българска литературна основа,където той е характеризиран като"българска и мизийска слава".В службата в негова чест се отбелязва,че той привлякъл населението на своя Бог с проповеди и чудеса.Като се има предвид,че във византийските извори с географското понятие Мизия се отбелязва огромната част на север от Балкана,би трябвало да се заключи,че в историческия спомен най-трайно е останала учителската и проповедническата му дейност именно сред населението тук.
Наум се изявил като организатор на книжовния език и истински основоположник на една от най-забележителните школи в ранната славянска и българска книжовност-Плисковско-Преславската.Благодарение на неговите усилия били възобновени редица от Кирило-Методиевите преводи на богослужебните книги,преведени били проповеди за най-важните християнски празници,съставени били славянската част на Триода и редица сборници.Под неговите непосредствени грижи и ръководство извършвали книжовна дейност Методиевият ученик презвитер Константин(по-късно Преславски епископ),Йоан Екзарх,презвитер Григорий Мних и други.Неговата роля в това отношение е подчертана в "Учителното евангелие"на Константин Преславски.Откритият неотдавна "Канон за апостол Андрей" чрез акростиха си разкри своето авторство:"Първия христов посланник хвали нищожния Наум".Едва ли тази творба на църковната химнография е единственото произведение,което може да бъде свързано с Наумовото книжовно творчедтво.
Най-активният книжовник през разглеждания период бил Методиевият ученик Константин Преславски.Той взимал дейно участие както в преводачедката дейност,така и в съставянето на нови произведения на църковната книжнина.Най-ранната му творба е "Служба за преподобния Методий,учител на славянския народ,брат на Кирил Философ",където в акростих той е разкрил авторството си.Той е създател на славянските църковни песнопения от Сиропустна събота до Връбница в Триода.Изключително важно значение в богослужението придобил съставеният от него през 892-893 г.сборник от кратки неделни поучения,известен като "Учително евангелие".Подтикът за него дошъл от Наум,а материалното стимулиране-от страна на замонашения Борис 1-ви-Михаил(едва ли е случайно,че в началото на най-ранния препис-Московския от 12-ти век,е поставено неговото изображение).
Важна роля за организирането и ръководеното на книжовна дейност играели и двама Борисови родственици:неговият замонашил се брат Докс,и завърналият се от учението си в Константинопол негов трети син-също монах,Симеон.Първото книжовно произведение на най-дълбокомъдрения ранен български книжовник Йоан Екзарх-"Небеса",което е превод на "Точно изложение за православната вяра" на Йоан Дамаскин(650-754),е съставено преди 893 г.чрез покровителството и вдъхновението на черноризец Докс.В пролога той на първо място посочва заслугите на Константин Философ при превеждането на Изборното Евангелие и Изборния апостол и 60 канонични книги на славянски.
Епиграфският материал от източните български краища показва,че изобретената от християнските първоучители глаголическа графическа система продължавала да се употребява и в България.Успоредно с нея си пробивала път и една нова азбука,наричана в науката "кирилица".Нейното изобретяване се опирало на гръцкото унициално(заглавно)писмо,чиято широка употреба в предшестващия период в българската писмена практика е несъмнена.
От писменост се нуждаела не само църквата в Константинопол,но и българската държава,която удовлетворявала изискванията на външнополитическото си ведомство с чуждия гръцки език,за което свидетелстват многобройните каменни надписи.В периода между 866 и 870 г.по време на римската духовна мисия се налага латинският език,а преди и след това най-употребявания държавен,кореспондентен и мемориален език отново е гръцкият.Въпреки че тази практика намира приложение и в други страни,за България било твърде опасно масовото използване на гръцки език поради две причини:на първо място употребата на един чужд език и непознат за мнозинството поданици език създава тънка прослойка от знаещи и можещи да си служат с него и огромна маса от непросветени;на второ място чрез гръцкия език се откривали широки възможности за византийското проникване не само в сферите на църквата,но и в държавно-политическия и културния живот.Подобно положение би лишило българското общество от възможности за собствена културна изява и историческа идентичност.Плах опит да се преодолее липсата на собствена писменост са надписите,съставени от прабългарски думи с гръцки букви и руните,за които споменава в съчинението си "За буквите" Черноризец Храбър:"Прочие преди славяните нямаха книги,но бидейки езичници,чертаеха и гадаеха с черти и резки.Когато се прекръстиха бяха принудени да пишат славянската реч с римски и гръцки букви без устроение".
"Устроението",за което пише старобългарският писател,всъщност започва с първите преводи на богословските книги от св.св.Кирил и Методий.
През 1906 г.именитият български фиолог и историк проф.Й.Иванов,въз основа на анализ на "Солунска легенда",разказваща за живота и делото на св.Кирил,се опита да докаже,че славянската писменост е била сътворена още през 7-ми век или 200 години преди епохата на солунските просветители.За автор на тези "начертания"Иванов сочи Кирил Кападокийски,който към познатите 24 гръцки букви добавил няколко нови.На това мнение застава и историкът на българската литература проф.Емил Георгиев.Оформя се становището,че кирилската азбука възниква по исторически път и постепенно придобива днешните външни белези.Руският академик Лихачов е категоричен,че руските славяни получават кирилицата от България,която усвояват през 10-ти век.В наши дни развитието на старобългаристиката и нейният клон Кирилометодиевистиката отхвърлят напълно хипотезата за по-ранния произход на старославянската писменост.
Добре известно е,че през 9-ти век сред християнските общества широко е разпространено мнението за "светостта" на трите библейски езика:староеврейският,гръцкият и латинският.Във Византия това становище не било официално застъпено.Многонародностната ромейска държава има толерантно отношение към "националните" езици и даже поощрява преводите на Св.Писание на тези езици.Много преди това Библията(или части от нея)били преведени на арменски,коптски,абисински,арабски,готски и дори хунски.С това Византия още по-трайно привързвала към своето културно ойкумене неромейските общности,тъй като бездруго преводите се правели само от гръцки език и съобразно каноните на византийската култура.
Епохалното дело на славянобългарската писменост и просвета заслужено се свързва най-напред с имената на Константин-Кирил и Методий.Официалните светски източници дават оскъдна информация за техния живот,за това пък съществува обилна житийна литература,в която са проследени основни моменти от доброплодната им дейност.
Св.Кирил е роден в Солун със светското име Константин през 826 или 827 г.в семейството на друнгаря Лъв,помощник на солунския управител.Майка му Мария произхождала от солунските славяни и въпреки раннното си овдовяване успяла да даде добро възпитание и образование на Константин и по-големия му брат Методий.По тава време Солун бил втори по големина и важност културно-политически и религиозен център на Византия,след като империята загубила във войната с арабите цветущите си провинции на Изток.Мнозинството от солунското население бии славяни,които след неуспешни опити в миналото да овладеят града със сила,трайно се поселили в него като мирни жители.
Дълги години научната литература води оспорвана дискусия за произхода на двамата солунски братя.Едни учени защитаваха техния гръцки произход,други-славянския.Като аргумент на учените от второто направление послужи един старобългарски ръкопис,в който дословно се казва:"Много изкушения си претърпял,светителю Кириле-от солунчани ненавист,че си забравил гръцки език,но от словестните българи благодарност".Сам по себе си този фрагмент не е достатъчен да докаже един така важен факт като етническия произход на двамата братя.По-съществен аргумент е отличното познаване на славянския език,което безспорно доказват създадените от тях славянски неологизми.Анализът на произведенията им сочи,че били написани на говорения от македонските славяни език,който за тях е майчин.Днес този спор не тревожи толква специалистите,защото несъмнено по-важно е не какъв е произходът на тези бележити мъже,а какви са резултатите от епохалното им дело.
Методий е роден през 815 г.Данните за живота и дейността му преди да приеме монашеското подстрижение и името Методий,са твърде оскъдни.Не знаем светското му име,нито причините,поради които напуска военно-гражданската служба като управител на някаква славянска област в Северна Гърция и постъпва в манастир.Монашеският път на Методий започва в един малоазийски манастир при планината Олимп,след което става игумен на големия манастир "Полихрония",близо до Кизик на Мраморно море.
Още от юношеските години Константин проявил дарования,които направили силно впечатление на близките му.Едва 14-годишен,той написва първото си произведение-"Похвала на св.Георги Назиански",което показва интерес не само към книгата,но и умение да се изразява поетично.По препоръка на всесилния тогава логопед Теоктист,Константин постъпва в Магнаурската школа-известно по това време императорско училище.Негови преподаватели били бившият солунски митрополит и високо уважаван учен Лъв Математик и широко образованият бъдещ патриарх Фотий.За кратко време,както се подчертава в житието "Константин изучи Омира и геометрията,а при Лъв и Фотий-диалектиката и всички философски науки,а освен тях риторика и аритметика,и астрономия,и музика,и всички други елински изкуства".
Пред Константин се откривали широки възможности за бляскава кариера.Византийското правителство оценило по достойнство тези качества и му предложило високо място в светската йерархия.Той отказал и като приел монашеския сан,станал хартофилакс в патриаршеската библиотека на храма "Св.София".Малко по-късно по препоръка на Фотий започнал работа като преподавател в Магнаурската школа,където придобил прозвището "философ".
През 9-ти век на мода били публичните диспути между представители на различни философски и религиозни направления,в които младият Константин се отличил с голямата си начетеност.Силно впечатление направила словестната му победа над бившия иконоборски патриарх Анис(Йоан Граматик).Поради това,когато багдадският халиф поискал от император Михаил 3-ти да му изпрати учени мъже,които да защитят християнската вяра,изборът паднал върху Константин.
През 855 г.,заедно с Фотий,Константин изпълнил т.нар."Сарацинска мисия"при арабите.Задачата му в Багдад имала не само религиозен,но и политически характер.В резултат на неговото посредничество били освободени много византийски военнопленници.
След като се завърнал от Багдад,Константин се оттегля от заеманите длъжности и се усамотява в манастира при брат си Методий.Може да се предполага,че под давление на Фотий и кесаря Варда,както и по собствено усмотрение,Константин започнал да работи върху създаването на славянската писменост.По това време този период съвпада с даденото от Черноризец Храбър указание за изнамирането на азбуката-855 г.
Според Пространното житие на св.Кирил,сътворяването на азбуката е божие дело.Веднага след като великоморавският княз направил предложението си пред император Михаил 3-ти,той извикал двамата братя и им възложил мисията.Наскоро след това,озарени от Бога,те "начертали" славянските букви.Едва ли е необходимо да се доказва нереалността на посочения фат.Създаването на една съвършено нова азбучна графична система и преводите на книги от гръцки език на необработения славянски език не би могло да стане в такъв кратък срок.Житиеписецът е изхождал от феноменалността на делото,поради което му придал свръхестествен произход.
В края на 860 г.Константин и Методий били натоварени от императора с т.нар."Хазарска мисия".Посещението при владетеля на кримските хазари преследвало не само религиозни цели,но и договарянето на някои дипломатически условия.При хазарите императорските пратеници заварили еврейски и мюсюлмански проповедници,които вече имали сериозни успехи.Водените с тях от Константин диспути били записани и години по-късно послужили като основа за едно полемично произведение,което Методий превел на старобългарски език.Общо взето хазарската мисия не постигнала много.Християнско кръщение приели едва 200 хазари,тъй като хаганът предоставил избора на вярата на своите поданици.За бъдещата дейност на Константин и Методий повече значение имало откриването на мощите на римския папа св.Климент,загинал мъченически по тези земи в самото начало на 2-ри век.
Престоят на светите братя при хазарите е свързан с едно твърде любопитно съобщение в житието им.Става дума за намерените от Кирил "евангелие и псалтир,написани с рошки букви",както и човек,който говорел на този рошки език.В недалечнато минало привържениците на т.нар."руски произход" на славянската азбука настояваха за буквалното възприемане на това съобщение.Очевидно е,че само по себе си то би променило изцяло представите ни за началния период на славянската писменост и би обезмислило личното дело на солунските братя.По-вероятно е да се предположи,че в оригиналния ръкопис е стояла думата не "рошки"(руски),а "сурски"(сирийски),т.е.армейски букви.Логиката на целия разказ,в който става дума за изучаването на староеврейски от св.Кирил,потвърждава това предположение.Навярно в някои от по-късните преписи преписвачът е написал вместо "сурски-рошки" и оттам повода за спора.Днес най-сериозните изследователи на старославянската писменост се дистанцират от това становище.
След мисията при хазарите,по указание на императора,Константин отново заминал за п-ов Крим,където трябвало да изпълни някаква дипломатическа поръчка при аланите,които живеели в околностите на град Фула(близо до гр.Херсон).
Участието в три поредни мисии дава на Константин достатъчно опитност,която той пълноценно използвал не много след това в евангелизацията на Великоморавия.Когато през 862 г. се оформили двата противостоящи си политически блока-Немското кралство и България срещу Великоморавия,княз Ростислав помолил византийското правителство да му изпрати проповедници на Христово учение,които да поучават народа му на славянски език.С това княз Ростислав преследвал две цели:от една страна търсел в лицето на Византия политически съюзник срещу противостоящата му коалиция,а от друга-ограничавал до минимум немското духовно влияние.Поканата на Ростислав била отдавна очаквана в Константинопол.Извършената предварителна подготовка по съставянето на славянската азбука и направените преводи на най-необходимата богослужебна литература били вече завършени и Византия имала готовността да пристъпи към набелязаната си програма спрямо славяните.
На следната 863 г.Константин и Методий заминали за Велеград,столицата на Великоморавия,където били тържествено посрещнати от княз Ростислав.Освен необходимата богослужебна лиература, Константин и Методий водели със себе си неколцина от най-подготвените ученици.С помощта на княза,първоначално във Велеград,а след това и на други места,били създадени училища,в които се подготвяли бъдещите просветители и проповедници сред моравците.Във Великоморавия Константин поставил основите на славянската литургия,която заимствала елементи римската и византийската,но като цяло притежавала самобитен славянски облик.
Великоморавската мисия на светите братя поставя два основни въпроса,които само отчасти и неизчерпателно намират отговор в посветената им житийна литература.Първият е каква азбука донесли на моравците и с какво начертание били преведените от тях книги.Събраните напоследък данни категорично утвърждават,че първите писмени знаци на славянската реч били глаголическите.
По структура и външен вид глаголицата се отличава от всички азбучни системи на средновековна Европа.Нещо повече-тя даже им се противопоставя.В края на 19-ти век добива популярност хипотезата на Тейлър-Ягич,според която глаголицата на св.св.Кирил и Методий е разработена на основата на гръцки минускул с някои ортографски добавки за отделните букви.С други думи това е хипотезата,която отрича оригиналността на славянската глаголическа писмена система.Днес това становище се застъпва само от неспециалистите.Тези учени не вземат под внимание очевидната връзка между графичното изображение на буквата и нейният фонетичен звук.Тъкмо това е често изтъкваната гениалност в творението на Константин Философ,което отчита до съвършенство особеностите на славянската фонетика.
Вторият въпрос засяга времевата характеристика на първославянската мисия.Великоморавия ли е първата страна,в която е приложена славянската писменост?
Съществува едно по-късно известие,което не се среща в ранните Жития на светите братя.Според него след диспута с иконобореца Анис св.Кирил отишъл да проповядва сред българите на р.Брегалница(ляв приток на р.Вардар)и там покръстил 54 000 души.Подобно указание има и в т.нар."Солунска легенда",където се заявява,че Константин Философ е просветител на българите,а те са "богоизбран народ".Споменатият вече проф.Емил Георгиев намира много рационални податки в това известие и е склонен да приеме като достоверна Брегалнишката мисия.Повечето учени обаче смятат,че това известие е легендарно и цели да покаже особената роля на българите като първопросветители на славянския род.
Във Великоморавия дейността на светите братя продължавала повече от 40 месеца.През цялото време отстраненото немско духовенство рязко протестирало срещу присъствието им,обвинявайки ги,че проповядват в "чужд"църковен диоцез на "несвещен" език.В тази връзка Константин и Методий решили да посетят Константинопол,където да получат указания за бъдещата си дейност и да ръкоположат някои от по-изявените си ученици.
По пътя светите братя трябвало да престоят шест месеца в княжеството на блатненския княз Коцел,който изрично ги помолил да обучат ученици и с това да положат основите на славянското просвещение в княжеството.Близо 50 ученици продължили делото им след тяхното заминаване.
Морският път за Константинопол минавал през Венеция-по това време град,подчинен на Византия.По настояване на местното немско духовенство бил организиран публичен диспут,на който Константин Философ по блестящ начин доказал правото на всеки народ да тачи Бога на свой език.
Често пъти в популярната литература се говори за т.нар."триезична догма" или "триезичен ерес",срещу която застанал св.Кирил.Трябва да се уточни,че такава "догма" или "ерес" в официалната литература на църквата не съществува.Твърдението на триезичниците е предимно становище на немското духовенство,чрез което то бранело интересите си сред западните славяни и правото на латинския език като единствен и задължителен за тях поради това,че бил "свещен".Нещо повече.На един поместен събор,проведев през 794 г.под опеката на франкския крал Карл Велики,се постановява:"Никой да не вярва,че на Бога можем да се молим само на трите езика,защото почитанието към Бога може да бъде изразено на всякакъв език".По-горе видяхме,че това мнение се отстоява и от византийското духовенство.Всъщност,последвалите в Рим събития са още едно опровержение на твърдението,че "триезичието било догма на Западната църква".
След като взели от Константинопол мощите на папа св.Климент Римски и получили поощрение за дейността си сред западните славяни,св.св.Кирил и Методий пристигнали в Рим,за да се представят на новия папа Адриан 2-ри и да получат благословия за дейността си в неговия диоцез(Великоморавия).
Двамата братя били посрещнати радушно и с подобаващи почести заради носените от тях мощи на св.Климент Римски.Славянските книги били положени върху олтара на църквата"Св.Мария Фатан" и осветени,което символизирало пълното одобрение на славянската мисия.Освен това в продължение на 5 дни в най-големите римски църкви се отслужвали славянски литургии,а папата ръкоположил някои от придружаващите светите братя ученици за дякони и презвитери.
За същото това време заслужава упоменание един интересен факт.Когато става освещението на книгите в Рим присъствал бившият папски пратеник при княз Борис-епископ Формоза Портуенски и специалният пратеник на българския владетел-кавхан Петър.Няма данни за установени връзки между тях и светите братя,но допускането на това е повече от логично.Борис проявявал жив интерес към мисията на Константин и Методий и чакал само сгоден момент,за да я пренесе в България.
В Рим Константин Философ завършил последния си книжовен труд на славянски език "Написание на правата вяра"-ценен извор за източноправославното изповедание на редица важни канонични и догматични въпроси.
Дългите преходи и напрегнатата работа се отразили зле върху крехкото здраве на Константин Философ,който в края на 868 г.тежко се разболял.Петдесет дни преди смъртта си приема строга монашеска схима и името,с което останал в паметта на поколенията-Кирил.Малко преди смъртта си той завещал на брат си Методий делото на своя живот:"Ето брате,ние бяхме една двойка,впрегната да оре една бразда.Аз привършвам дните си и падам на нивата.Ти твърде много обичаш планината(манастира Олимп),но недей заради планината да изоставяш своето учителство,защото чрез него можеш по-добре да се спасиш".
Св.Кирил умира на 14 февруари 869 г.на 42 години.По нареждане на папа Адриан 2-ри е погребан в църквата "Сан Клементе",където били и донесените от него мощи на едноименния римски папа.
Откритието на днешния гроб на св.Кирил е дело на италианския археолог Роси и ирландеца Мълули през 1859 г.През 12-ти век храмът "Сан Клементе"бил разрушен и върху неговите основи била издигната,а след това престроявана днешната базилика.
След смъртта на св.Кирил папа Адриан 2-ри изпратил Методий като епископ на славяните при княз Коцел.Поучен от неуспеха с българите,папата проявил особена грижа за запазване на тази славянска област под свой контрол.Епископ Методий имал изрично нареждане по време на богослужение да чете първо на латински Евангелието и Апостола,и след това на славянски.Независимо от този компромис,немското духовенство останало непреклонно в своите стари искания-славянското богослужение и книжнина да бъдат напълно премахнати.Епископ Методий бил извикан на съд и осъден в Регенсбург(870 г.)с обвинението,че проповядвал и служел в "чужд" диоцез.Присъдата на Регенсбургския съд изпраща Методий в манастира Елванген(Германия),където,без знанието и съгласието на папата,преживял близо две и половина тежки години.
Научавайки за своеволието на немските духовници,новият папа Йоан 8-ми(872-882)помолил сина на крал Людовиг Немски-Карломан,да му съдейства в освобождаването на Методий,за да може свободно да изпълнява епископските си функции.Като компенсация за изживените страдания папата ръкополага Методий за архиепископ на Великоморавия със седалище във Велеград.Предвид на твърде изострените отношения с местното немско духовенство,папата забранил на архиепископа да служи на славянски,а само да проповядва на този език.Разбира се,Методий не се съобразил с изискванията на папата.По тази причина през 880 г.отново бил изправен пред църковен съд да докаже необходимостта от славянско богослужение.След великолепна защита архиепископ Методий изповядал верността си към римските догми,но това наложило повторно посещение в Константинопол,където трябвало да изслуша и становището на византийското правителство.Император Василий 1-ви Македонянин(867-886)останал доволен от работата на Методий.Вероятно по негово искане императорът задържал някои от придружаващите го ученици и с тяхна помощ отворил славянско училище в столицата,което оглавил игумен Арсений-близък съидейник на патриарх Фотий.
Повторното и последно завръщане във Велеград поставя началото на активна книжовна дейност,която св.Методий завършил с почти окончателния превод на Библията.Междувременно той успял да убеди княз Боривой да приеми християнското кръщение.Успехи в това отношение имал и сред непокръстените полски славяни около р.Висла.
Дейността на архиепископ Методий изчерпала търпението на немското духовенство.Под ръководството на епископ Вихинг,бивш презвитер в Пасау,срещу великоморавския епископ била подета ожесточена борба за прогонване от катедрата му.Такава позиция заел и новият великоморавски княз Светополк,който се оказал горещ поклонник на немската култура и латинското богослужение.
Предусещайки края на дните си,св.Методий ръкоположил за свой заместник един от най-даровните си ученици-Горазд,който бил местен човек и произхождал от средите на моравската аристокрация.
Наскоро след това на 6 април 885 г.Методий починал и бил погребан в съборната църква на Велеград.Малко след погребението му пристигнала и папската була на Стефан 5-ти(885-892),с която категорично се забранявало славянското богослужение.Окуражени от папската подкрепа,немските духовници и най-вече епископ Вихинг наченали жестока разправа с учениците на покойния архиепископ.Обвинени,че подготвят "бунт против княза",те били бити,затваряни и продавани в робство.Някои от разпилените ученици попаднали на робския пазар във Венеция,където случайно присъстващ пратеник на византийския император ги откупил от еврейски търговци и ги изпратил в Константинопол.
След много препядствия,колоритно описани в житийната литература,трима от Методиевите ученици-Климент,Наум и Ангеларий,се добрали до българската дунавска крепост Белград.Местният военен управител ги разпитвал подробно и знаейки,че "Борис жадува за такива люде" ги препраща в Плиска.Никой не подозирал,че с това в 886 г.се поставя истинското начало на старобългарската писменост,чиито първосъздатели били споменатите Методиеви ученици.
Тримата Методиеви ученици не се насочили случайно към България.Сред моравските книжовници било известно намерението на голямата славянска страна да тръгне по пътищата на славянското просвещение,за което единствената пречка било присъствието на византийското духовенство.Кирило-Методиевите ученици търсели не само лично спасение,но и осигурено бъдеще за славянското просвещение.Вече било очевидно,че мисиите във Великоморавия и Блатненското княжество нямали бъдеще.Римската църква и немското религиозно-политическо влияние ликвидирали напълно делото на св.св.Кирил и Методий.Не случайно житиеписецът казва:"Те закопнели за България,мислели и се надявали,че България била готова да им даде спокойствие".
Учениците не останали разочаровани в очакванията си.В Плиска княз Борис ги посреща изключително радушно и им осигурява необходимите условия за почивка и работа над книгите.Тримата просветители били настанени в домовете на най-богатите и верни на княза люде,каквито били болярите Есхач и Чеслав.Наскоро след това Ангеларий починал.В следващите няколко месеца князът често и продължително беседвал с отците,с които съвместно начертал план за славянското книжовно просвещение по българските земи.Междувременно,през същата 886 г.,в България пристигат няколко от откупените от Венеция ученици,които веднага били включени в делото.
Според пространно житие на св.Климент князът отредил като територия на неговата дейност югозападните земи,наричани тогава Кутмичевица,от който край се предполага,че е самият Климент.Важността,която князът придава на Климентовата дейност личи от факта,че бил сменен дотогавашният управител в областта Курт и бил назначен Домета-славянин по произход,който трябвало във всичко да подпомага Климент.
Охрид и Девол станали средища на просветната дейност в Македония.Климент се заел с устройването на училища и скрипториуми,в които закипяла денонощна книжовна дейност.За този най-активен период от дейността на първобългарския Просветител и Учител житиеписецът му прави една важна бележа:"Климент измислил други писмена,по-ясни от ония,които изнамерил Кирил".Няма съмнение,че става дума за опростяването на глаолическата азбука,която в новия си вид била наречена "кирилица".
За по-малко от седем години Климент обучил близо 3 500 ученици,мнозина от които били ръкоположениза дякони и презвитери,за да разпространяват книжовната дейност по цяла България.Наред с това Климент не изоставял и писателската си дейност."Ние никога не го видяхме без работа-пише житиеписецът му-но или деца учеше,и то разнообразно:на едни посочваше начертанието на буквите,на други показваше смисъла на написаното,а на трети настаняваше ръцете за писане,и то не само денем,но и нощем;или се предаваше на молитва или пък се занимаваше с четене и писане на книги.А понякога той извършваше едновременно две работи-пишеше и преподаваше на децата някакъв урок,защото знаеше,че безделието учи на зло".
"За всички празници-продължава по-нататък житиеписецът-той състави слова прости и ясни,които бяха достъпни и за най-необразования българин".
Благодарение на Кирил и методий и техните ученици България се сдобила със своя собствена писменост,което несъмнено повдигнало самочувствието на българската нация.