Петър:Началото на края

На 27 май 927 г.починал българският цар Симеон Велики.Той завещал на потомците си една могъща и обширна държава,която имала характеристиката на империя и която се била превърнала в център на една нова цивилизация.Някои автори наричат тази цивилизация "Славянска",а други-"Преславска".След смъртта на великия владетел престолът бил зает от неговия втори син-Петър,който,за разлика от баща си,се отличавал с изключителната си набожност и миролюбие.Цар Петър също оставил трайна диря в българската народна памет през Средновековието,но в крайна сметка неговото управление се оказало прелюдие към упадъка и края на Първата българска държава,до първото прекъсване на българските държавни трдиции.
Вече бе посочено,че след смъртта на цар Симеон престолът бил зает от втория му син Петър,докато първородният син-Михаил,от първата съпруга на великия владетел,бил пренебрегнат.В историческата наука и досега няма утвърдена версия за този избор.В миналото някои автори свързваха избора на Петър с неговата набожност и с презумцията,че силната му вяра в християнството няма да позволи повторение на събитията с Владимир Расате.Тази хипотеза обаче е напълно неаргументирана.
Едва ли към 20-те години на 10-ти век в България са съществували каквито и да било предпоставки за реставрация на езичеството,след като от годината на покръстването на българите вече са били изминали повече от 60 години.Така че предпочитанието на Петър пред Михаил,от страна на преславската аристокрация,трябва да се търси в друга посока.В някои извори например е отбелязано,че още приживе самият цар Симеон е посочил за свой наследник втория си син,като той е бил обозначаван и с титлата "престолонаследник".Иван Божилов обаче отбелязва,че с такава титла е бил обозначаван и първородният син-Михаил,и дори третият син на цар Симеон-Боян.Така че и в случая с титлите на Симеоновите синове няма аргументация за избора на Петър.
В тази връзка е необходимо също така да се посочи,че още докато цар Симеон е бил жив,в България е имало сериозна съпотива срещу неговите нескончаеми войни с Византийската империя.
В едно от писмата на Николай Мистик до Симеон например се твърди,че близо 20 000 българи били напуснали България и се заселили във Византия,тъй като не били съгласни с водената от цар Симеон агресивна политика.В този ред на мисли би било приемливо едно становище,че сред болярите в Преслав също е имало такава групировка и тъкмо тя е успяла да вземе превес след смъртта на цар Симеон.Към по-горните аргументи бихме прибавили още,че в българската столица е било твърде силно влиянието на болярина Георги Сурсувул-вуйчото на цар Петър.
Когато Петър поел управлението на България,в страната кипяла трескава подготовка за нова война срещу Византия.Първоначално новият владетел създал впечатлението,че ще продължи политиката на баща си.Още през есента на 927 г.според хрониката на Скилица,българските войски отново се озовали в Източна Тракия и отседнали на стан близо до крепостта Катасирти-близо до границата на Византия.Изненадващо обаче цар Петър предложил мир на император Роман Лакапин.
Йоан Скилица и Лъв Дякон обясняват тази постъпка с респекта на българския владетел пред византийската военна мощ,след като в българския стан научили за приготовленията на ромеите да дадат отпор на българското нападение.
Това обяснение на византийските летописци явно е пристрастно,след като в Константинопол приели предложението на цар Петър с голяма радост.Така на 8 октомври 927 г.между двете страни бил подписан нов мирен договор с твърде противоречиви последици.В договора наистина имало редица признания за България-Византия се задължавала да плаща ежегоден данък на българите,а Петър бил признат за цар.Българският църковен глава пък бил удостоен с патриаршеска титла.По този начин статутът на България и на българската църква значително се повишавал сред европейската политическа и църковна йерархии.На другия ден,след подписването на мира,цар Петър се венчал за внучката на Роман Лакапин-Мария,която в чест на мира била прекръстена на Ирина.Този брак се интерпретира в нашата история като първи прецедент в историята на византийското императорско семейство,в смисъл,че за първи път византийска принцеса се венчавала за представител на чужда династия.Този факт без съмнение показвал също признанието за високия статус на българската държава и управляващата я фамилия.
Този договор обаче имал и редица негативни страни за България.Преди всичко той се сключвал в момент,когато България доминирала във военния двубой с империята,така че от мира повече била заинтересована Византия.Освен това цар Петър и неговият наставник Георги Сурсувул направили значителни териториални отстъпки на Византия в Тракия,Македония,Тесалия и Драчката област.На практика границата между двете държави се възстановила съгласно договора между тях от 904 г.,а тези отстъпки наистина били необясними при условие,че България имала инициативата във военния двубой с Византия.Що се отнася до царската титла на Петър и до патриаршеския сан на българския църковен глава,то те не били равнопоставени по значение на титлата на василевса и на константинополския патриарх,каквато била целта на цар Симеон.Що се отнася пък до брака на цар Петър с внучката на Роман Лакапин,ако се съди от една хроника,то във Византия този брак не се смятал за династичен.Лиопрнд пише,че константинополската патриаршия не приемала Роман Лакапин като човек,принадлежащ към фамилията на "Багренородните" т.е.той не бил от семейството на Константин 7-ми-законният император,въпреки че синът на Лъв 6-ти бил женен за дъщерята на Роман Лакапин.В българо-византийския договор обаче имало една твърде опасна клауза-ромейката Мария-Ирина идвала в Преслав не само в качеството си на съпруга на българския цар,но и като "съуправител".А подобна стъпка била твърде опасна за България и създавала предпоставки тя да няма своя самостоятелна политика.Доколкото договорът от 927 г.все пак носел и положителни активи за българската държава,то те се дължали преди всичко на наследството на цар Симеон,от което цар Петър се възползвал.
Той не притежавал нито упоритостта на баща си,нито неговата решителност и честолюбиви амбиции.Отдаден на духовни дела за укрепване на християнската вяра сред поданиците си,той отделял значително по-малко време на политиката и дипломацията.В първите години от царуването му далеч не всички били убедени,че избраният от него път е най-правилен за България.Споменът за победите на цар Симеон все още бил жив.Сред недоволните бил и братът на цар Петър,Иван,който през 928 г.организирал заговор.Намеренията му се провалили и той бил хнърлен в затвора.Малко по-късно,при една размяна на пленници между българи и византийци,заговорникът бил предаден на византийския император,който се отнесъл твърде благосклонно към него.Иван получил благороднически сан и обширни имоти в Мала Азия.Това бил красноречив знак,че Византия не е честна в поведението си спрямо цар Петър,независимо от поетите задължения в сключения договор.
Две години по-късно лишеният от престола най-голям син на Симеон-Михаил,вдигнал бунт в земите по долна Струма.Само неочакваната му смърт спестила нови големи неприятности на цар Петър.Останали без водач,въстаниците потърсили убежище във Византия,където се разпръснали.В същото време,възползвал се от несигурната обстановка в страната,плененият от цар Симеон сръбски княз Чеслав успял да избяга от Преслав и възстановил независимостта на сръбските земи.
След тези събития положението в България в общи линии се стабилизирало.Болярството се обединило около цар Петър,изправено пред една нова заплаха в лицето на маджарите.Причина за настъпилата консолидация вероятно била и появата на богомилската ерес.
След катастрофалното поражение,което понесли маджарите през 896 г.,те се оттеглили в Панония и десетилетия наред не се осмелявали да безпокоят българската държава.Едва в началото на 30-те години на 10-ти век те обърнали поглед към Балканския п-ов.Сериозно застрашени били отвъддунавските земи на България,върху чиито сигурност и защита цар Симеон не отделил достатъчно внимание.През 934 г.маджарски отряди опустошили българските земи,след което достигнали до стените на Константинопол.
Византия не проявила никакво желание да помогне на България,а откупила спокойствието си като се задължила да плаща данък на маджарите.Това поставило в крайно неблагоприятно положение цар Петър,който в следващите години трябвало сам да поеме ударите на нашественика.Независимо от това той продължил да се държи лоялно към Византия и даже през 943 г.я предупредил,че руският княз Игор готви голям поход срещу нея.През 963 г.след смъртта на българската царица,двете държави подновили мирния договор помежду си.Цар Петър се съгласил да изпрати в Константинопол синовете си Роман и Борис като заложници на мира.Две години по-късно,убеден,че Византия не е склонна да спазва съюзническите си задължения,той сключил договор с маджарите.Обещал им свободен пропуск през българските земи на път към Византия при условие,че не вършат грабежи и опустошения.Това бил един умел,но за съжаление закъснял дипломатически ход.Конфликтът с Византия,който зреел от години,станал неизбежен.
Поводът за разрива между двете страни дошъл от страна на император Никифор 2-ри Фока.През 967 г.по време,когато той празнувал тържествено победата си над арабите в Мала Азия,при него се явили български пратеници и поискали обичайния ежегоден данък.Възгордян от военните си успехи,императорът се отнесъл грубо към пратениците,заповядал да ги изгонят,като дори отправил обидни думи към цар Петър.Поведението му било в пълен разрез с дипломатическите традиции,съгласно които пратениците на чужди държави били непикосновени и срещу тях никой нямал право да вдига ръка.Без да изчака реакцията на българския владетел,който имал достатъчно основания да наруши мира,императорът нахлул в България.Походът му бил по-скоро демонстрация на военна сила,отколкото начало на сериозна война.Никифор 2-ри Фока искал да принуди цар Петър да се откаже от споразумението си с маджарите.
Византийският хронист Йоан Зонара съобщава,че в отговор на искането на императора цар Петър изпратил писмо,в което писал:"Когато те воюваха срещу нас,при все че бе повикан от нас,ти не пожела да ни дойдеш на помощ.И сега,когато по принуждение ние сключихме съюз с тях,ти ни караш да нарушим договора,да вдигнем оръжие срещу тях и да започнем безпричинна война".
Решителното нежелание на българския владетел да наруши съюза с маджарите разгневило императора.Той прекратил похода,но не се отказал от намерението си да нанесе нов удар.За тази цел през 968 г.византийско пратеничество с много подаръци и обещания убедило киевският княз Светослав да нападне България.Този дипломатически ход Византия предприела между другото и за да отклони вниманието на войнствения княз от владенията си на Кримския п-ов.
През същата година 60 000-на руска армия се спуснала по Днепър и нахлула в българските земи.Русите разбили изпратената насреща 30 000-на армия и за кратко време превзели около 80 крепости в Североизточна България.След този успех княз Светослав нямал желание да напусне завладените земи.
Истинските му намерения проличават от едно известие в руския летопис "Повест за древните времена".Там е цитирано негово писмо до майка му,в което се казва:"Не желая да бъда в Киев,а желая да живея в Преславец на Дунава-там е средата на моята земя.Тук се стичат всички блага:от гръцката земя-злато,тъкани,вина и различни плодове,от Чехия и унгария-сребро и коне,от Русия пък-кожа и восък,мед и роби".
Завоевателните планове на руския княз разтревожили Византия,която решила да изглади отношенията си с България.След кратки преговори в Константинопол добросъседските взаимоотношения били възстановени.В същото време българската дипломация спечелила на своя страна печенегите,които нападнали и обсадили град Киев.Това принудило княз Светослав да напусне България.Временно опасността била отклонена,но тепърва предстоели нови тежки изпитания.Още на следващата година,след като отблъснал печенегите,княз Светослав предприел втори поход срещу българската държава.При известието за похода цар Петър,вече на преклонна възраст,се оттеглил в манастир,където скоро починал.От Константинопол се завърнал големият му син-Борис 2-ри,който поел властта в критичен за България момент.През пролетта на 970 г.русите се озовали пред град Преслав и след кратка обсада го превзели.Цар Борис,семейството му и брат му Роман били пленени.Намерението на руския княз било да продължи настъплението си в Тракия и да привлече на своя страна и българите.В отговор на това новият византийски император Йоан Цимисхий му изпратил писмо,в което го убеждавал да напусне страната,която "не му принадлежи".Всъщност императорът си поставил за цел не само да прогони руския княз,но и да завладее отслабената българска държава.През пролетта на 971 г.той предприел голям поход срещу Преслав.Точно по великденските празници,възползван от намалената бдителност на пазачите на проходите,императорът преминал Хемус и се озовал под стените на бъларската столица.Започнала кръвопролитна битка,в която българи и руси съвместно защитавали Преслав.Въпреки проявения героизъм,градът паднал във византийски ръце.Йоан Цимисхий пленил Борис 2-ри,но лицемерно заявил,че запазва правата върху престола му.Княз Светослав се оттеглил в Дръстър,но там българското болярство отказало да му помага.Това предизвикало неговия гняв и той заповядал да бъдат избити 300 души,а други били хвърлени в затвора.Под стените на Дръстър русите претърпели ново поражение и се принудили да се оттеглят в земите си.Княз Светослав обаче така и не успял да се добере до Киев.В района на днепърските прагове войската му била нападната от печенегите и там намерил смъртта си.Честолюбивите му завоевателни стремежи нанесли непоправим удар на българската държава,която изчерпала в значителна степен своите съпротивителни ресурси.Възползван от това,Йоан Цимисхий свалил маската на "освободител",превзел Преслав и пленил царското семейство.В негова чест градът бил преименуван на Йоанопол.Триумфиращият Йоан Цимисхий се завърнал тържествено в Константинопол като покорител на българската държава.
За това събитие византийският хронист Лъв Дякон пише,че след това императорът отишъл в двореца си като водил със себе си Борис-цар на мизите,и му заповядал да свали знаците на царската си власт,а те били тиара,обвита в пурпур и извезана със злато и бисери,багреница и червени обувки.Самият Борис пък удостоил със сана магистър.
Земите в Североизточна България били превърнати във византийска провинция,а в по-големите селища се заселили византийски гарнизони.Все още свободни оставали югозападните български земи,превърнали се в следващите десетилетия в център на съпротивителните сили в борбата срещу Византия.
По времето на управлението на цар Петър започнал упадъкът на Първото българско царство.Тепърва обаче за България предстоял тежък период-византийското робство.