Самуил:Крахът

Както вече бе посочено,византийският император Йоан Цимисхий пленил Борис 2-ри и цялото му семейство през 971 г.В чест на императора Преслав бил преименуван на Йоанопол.Свободни оставали югозападните български земи,превърнали се в следващите десетилетия в център на съпротивителните сили срещу Византия.
Съпротивата на българите в свободните земи оглавили братята Давид,Моисей,Арон и Самуил-синове на комит Никола,който бил управител на Средецката област.Началото на тяхното движение се датира от 969 г.,когато цар Петър бил все още жив.
Докато в Северна България се водели битки между българи и византийци,братята укрепили своето независимо положение.Най-старият брат-Давид-поел управлението на най-южните области с центрове Костур и Преспа.Моисей се установил в Струмица,а Арон-в град Средец.На най-малкия брат-Самуил-била поверена защитата на Видинската крепост.
Сведения в някои западни хроники показват,че братята потърсили и международна подкрепа в борбата си срещу Византия.В "Саксонски аналист" се споменава,че през 973 г.немският император Отон 1-ви приел в резиденцията си в Кведлинбург пртеници на българите.Т били изслушани любезно и отпратени с дарове.По всичко изглежда,че императорът не се е ангажирал с някакви сериозни обещания.
Идеята за възстаовяването на целостта на българската държава бил основният двигател в политиката на четиримата братя.Възползвали се от убийството на Йоан Цимисхий и започналите междуособици във Византия през 976 г.,те освободили Североизточна България.След този първоначален и обнадеждаващ успех Самуил нахлул в Тесалия,а Моисей се насочил към Серес.В сражение Моисей паднал убит,а малко по-късно същата участ сполетяла и Давид.Надеждата за избавление подтикнала към по-сериозни действия и българските престолонаследници.Те успели да избягат от Константинопол и достигнали до българската граница.За нещастие обаче Борис 2-ри бил убит по погрешка,а Роман невредим стигнал до Самуил.Единственият жив наследник на Петър бил провъзгласен за цар,което показва,че братята признавали легитимността на българската царска династия.Нещо повече,убежище при тях намерил и патриарх Дамян,който продължил да изпълнява задълженията си на глава на българската църква.С това се подчертавала още веднъж пълната политическа и църковна приемственост между Преславска България и владенията на братята,където се пренесла борбата срещу Византия.
След смъртта на Йоан Цимисхий византийският престол бил зает от амбициозния и упорит Василий 2-ри.Съвременниците казвали за него,че по манталитет повече приличал на суров войн,отколкото на изтънчен владетел.В отговор на успешните действия на българите в Тесалия през 986 г.императорът предприел голям поход срещу България.Войските му се насочили към Средец и го обсадили.След 20-дневни безуспешни опити да проникне в града,Василий 2-ри бил принуден да се оттегли.В една планинска теснина,наречена "Българска клисура"(в долината на р.Яворица между Траянови врата и Ветрен)войските на Самуил устроили засада на византийската армия.На 17 август император Василий 2-ри претърпял катастрофално поражение.Самият той едва успял да се спаси,а неговата палатка,целят обоз и скъъпоценностите,които носел,попаднали в български ръце.Веднага след това сражение войските на Самуил нахлули в Южна Македония и превзели двете важни крепости Верея и Сервия.За съжаление между Самуил и Арон избухнали разногласия относно по-нататъшната политика спрямо Византия.Те били умело подклаждани от Василий 2-ри,който с щедри обещания успял да привлече Арон на своя страна.Научил за тези преговори,Самуил се отнсъл сурово с брат си и погубил не само него,но и целият му род.Пощаден бил само синът му Йоан Владислав.Така единствен ръководител в борбата срещу Византия останал Самуил,който по единодушното мнение на съвременниците си се отличавал с енергичен характер и забележителни спсобности на военачалник.Формално начело на българската държава продължавал да стои цар Роман,но фактически управлението било в ръцете на Самуил.През 991 г.при едно сражение Роман бил пленен и отведен в Цариград.Този неуспех не отчаял Самуил.Две години по-късно той навлязъл в сръбските земи и пленил сръбския княз Иван Владимир.За да го привлече на своя страна,го оженил за дъщеря си Косара и го върнал обратно в земите му.През 997г.,след като научил,че Роман е починал,Самуил се провъзгласил за български цар.На неговата династия било съдено да управлява България само 21 години.
В "Златопечатаника" на цар Калоян,който съдържа тържествената клетва за преминаването му в лоното на римската църква,се отбелязва,че неговите предшественици Симеон,Петър и Самуил са получили короната от "пресветата божия Римска църква".Това дава основание да се предположи,че непосредствено след провъзгласяването си за цар Самуил е положил усилия да получи международно прзнание от Римската църква,тъй като от Византия това очевидно не е могло да стане.
След като се обявил официално за цар на България,Самуил организирал военен поход в южна посока и достигнал чак до Коринтския провлак.Докато българските войски налагали властта си в същинска Гърция,по заповед на Василий 2-ри солунският военен управител Никифор Уран тръгнал с наличната си армия да пресрещне българските войски.Двете армии се срещнали северно от Атина при малката река Спрехей.Поради проливните дъждове реката била придошла и на пръв поглед изглеждало,че е невъзможно да бъде премината.Поради това цар Самуил разпуснал войската си,а войниците му тръгнали из околностите да търсят храна за конете си.Ромеите обаче успели да намерят брод и да преминат реката.Те неочаквано нападнали българите и им нанесли тежко поражение.Много от войниците на Самуил били изклани,а самият той бил тежко ранен.Българският владетел и синът му Гаврил-Радомир си послужили с хитрост,за да не попаднат в плен.Те легнали сред изкланите войници и се престорили на мъртви,след което успели да се доберат до столицата Охрид.Това поражение на българите се оказало и увертюра към по-нататъшните тежки загуби на българския цар,независимо от неговите енергични опити да се противопостави на византийската инвазия.
Скоро след сражението Василий 2-ри отново напомнил за себе си и то не как да е,а с категорчен знак за сериозна промяна в действията си срещу България.Ето какво съобщава Йоан Скилица:"През 6508 г.,13 индикт(1000 г.)василевсът изпратил силна войска срещу българските крепости отвъд Хемус.Предводители били патриций Теородокан и протоспотрий Никифор К.Ромейската войска превзела Големия и Малкия Преслав и Плиска,и се завърнала невредима и победоносна.Ромеите покорили също така и онези български земи,които били разположени на север от Дунав".
30 години след похода на Йоан Цимисхий(971 г.)в тази посока,която била наложена от обстоятелствата(руското присъствие в източнобългарските земи),Василий 2-ри избрал,напълно съзнателно,военните действия на византийците отново да бъдат насочени натам.Това не било случайно хрумване,както се разбира от текста на Скилица,а военна кампания,която поставила началото на изпълнението на един голям и важен план:овладяването на България.И Василий 2-ри започнал от земите,които били най-близо до столицата на Империята и в същото време най-отдалечени от основните сили на българите и от техния държавен център.Следователно-най-уязвими.В същото време действията на цар Самуил улеснявали намеренията на византийския император.Като се изключат събитията от 990-991 г.,довели до освобождението на Източна България,военните действия,предприети от българския цар,били насочени на юг или на север.При тази стратегия оставало значително свободно място на изток.И тъкмо там нахлули ромеите,като без особени трудности-такова впечатление оставя разказът на Скилица-успели да покорят освободилите се само преди десет години източнобългарски области.Василий 2-ри отново установил там византийска администрация-гражданска и военна-и създал сигурен тил за по-нататъшното си настъпление.Имало нещо символично в този поход и неговия резултат:от тук започнало покоряването на България през 971 г.,но то за щастие не завършило;от тук започнали и решителните военни действия на Василий 2-ри.Наистина завладяването на България-такива били намеренията на византийския импеератор-било далече.Но не може да се отрече,че инициативата във войната,която четвърт столетие била у Самуил,сега вече се намирала в ръцете на Василий 2-ри.Византийският василевс бил този,който оттук нататък определял стратегията и тактиката на войната,а българският владетел бил принуден да следва своя противнк и дори да повтаря ходовете му.На следващата 1001 г.Василий 2-ри отново се отправил срещу Самуил,но този път за изходна точка му послужил Солн.При Верея усилията на ромеите били улеснени,тъй кото упавителят на крепостта Добромир я предал доброволно.Но при Сервия те се натъкнали на Никола,когото заради малкия му ръст наричали Николица.След продължителна обсада Василий 2-ри успял да овладее града и да плени неговия управител.Голяма част от българското население изселил и на негово място установил ромейски гарнизон.Оттам ромеите се насочили към Тесалия,където Василий 2-ри възстановил разрушените от Самуил крепости и преместил местните българи във Волерон.На връщане императорът достигнал до Воден-малка крепост,разположена върху скала,според Скилица-край Островското езеро.И тази българска твърдина имала същата участ-след като била превзета,нейните обитатели също били отведени във Волерон,а управителят придружил Василий 2-ри в Солун,който,завръщайки се в изходната точка,завършил кампанията през 1001 г.
Следващата военна кампания на Василий 2-ри срещу България отново започнала от неочаквана посока.Според Скилица това станало на следната година,т.е.6510,15 индикт,което ще рече септември 1001-август 1002 г.Тъкмо тогава Василий 2-ри изненадващо се появил край Видин и го обсадил.Обсадата продължила цели осем месеца и едва тогава императорът успял "със сила да го овладее".Но във втората грамота,която Василий 2-ри издал в полза на Охридската архиепископия,открито се говори,че Видинската епархия била много "полезна и предана" на василевса,като му "отворила пътищата си за страната".Това дава основание да се мисли,че определени личности в града са улеснили значително ромеите и едва ли само силата им е позволила да влязат във Видин,вероятно към края на 1002 г.
Драмата на Видин-този град за първи път се появявал в българо-византийските отношения-продължила цели осем месеца.По това време,на изненадващите действия на Василий 2-ри,Самуил също отговорил с изненада.Вместо да противодейства пряко на византийския василевс,той се озовал бързо на ромейска територия и на 15 август 1002г.нападнал Адрианопол.По този начин се образувала интересна конфигурация на основните сили на двете страни:докато Василий 2-ри се намирал в българския северозапад,Самуил успял да проникне в Югоизточна Тракия,твърде близо до византийската столица.Но докато византийският император успял да постигне целта си и да овладее Видин,Самуил успял само да завладее ежегодния панаир,който вероятно се провеждал край стените на Адрианопол,сдобил се с много плячка и се завърнал в страната си.
Василий 2-ри,след като приключил обсадата и Видин паднал във византийски ръце,потеглил на юг,вероятно по долното течение на Морава,през Ниш-една посока,която за първи път трябвало да го отведе към вътрешните области на българската държава.И може би да го срещне отново със Самуил.Вероятно през пролетта на 1003 г.Василий 2-ри достигнал до Скопие и не без изненада открил,че на другия бряг на Вардар е разположен лагерът на Самуил.Подобно на случката при Спрехей,разчитайки на пълноводието на реката,което не позволявало тя да бъде премината,българският цар лгерувал безгрижно.Този път един войник намерил брод,ромеите преминали реката и отново разгромили нищо неподозиращия Самуил.Ако се съди по думите на Скилица,българите се впуснали в безредно бягство,а в ръцете на техните противници паднал не само лагерът им с личната палатка на Самуил,но и град Скопие.След тази нова победа Василий 2-ри се отправил на североизток и достигнал до Перник,но след като не успял да постигне нищо-"нито със сила,нито с ласкателства"-се отправил към Филипопол(Пловдив)и оттам към Константинопол.
Оттук нататък конкретни сведения за българо-византийските отношения през следващите 10 години няма.Обикновено към 1004-1005 г. се отнася бягството на Ашот и Самуиловата дъщеря Мирослава в Константинопол и предаването на Драч в ръцете на ромеите,но сигурни хронологически указания липсват.За сблъсъци между българи и ромеи по същото време говорят някои източни извори,но те са твърде несигурни.Ето защо Скилица отново е основният извор:"Василий 2-ри всяка година навлизал в България,опустошавал я и разорявал всичко по пътя си.А Самуил не бил в състояние да му се противопостави в открито сражение,търпял поражение след поражение и губел силите си.И така до 1014 г.".Дали действията на Василий 2-ри през тази година са имали по-решителен характер или пък българският цар,който избягвал прекия сблъсък с ромеите,решил да промени своята тактика,е труднода се каже.Но знаейки,че василевсът обикновено потегля на поход от Солун и твърде често следвал долината на Струма,Самуил наредил да бъде построена широка и висока преградна стена край днешното село Ключ.Това отбранително съоражение наистина спряло настъплението на ромейската войска,но и този път съдбата на българите не била решена в открит сблъсък,а чрез изненада.Част от ромеите,предвождани от Никифор Ксифий,заобиколили планината Беласица и се появили в гръб на българските войни.Това решило изхода от сражението:българите се разбягали в различни посоки,но притиснати от две страни,тъй като Василий 2-ри успял да преодолее защитната стена,те понесли много големи загуби.Самуил едва се спасил с помощта на сина си Гаврил Радомир,който го отвел в Прилеп.Всичко това станало на 29 юли 1014 г.
Поражението на българите било пълно.Но това не бил краят,защото трагедията все още не била завършила.Василий 2-ри наредил да ослепят пленените български войници-15 000.
Този невероятен със своята жестокост акт има своето обеснение:Василий 2-ри гледал на българите(не само на техния цар)като на бунтовници,като на хора,извършили апостасия,чиято крайна цел е узорпацията.А апостасията винаги се наказвала безмилостно-виновният бил ослепяван,но този път византийският василевс обявил за виновни всички българи и за да накаже косвено техния владетел,заповядал да лишат от зрение неговите воини.Една масова жестокост,която спечелила на Василий 2-ри прозвището Българоубиец.Независимо от мораната стойност на този акт,той донесъл поредния успех на византийския император.Когато Самуил видял ослепените си войници-едно неописуемо зрелище-припаднал,едва съвзел се,получил сърдечен удар и след два дни,на 6 октомври 1014 г.,умрял.Така 38 години след възобновяването на войната с Византия,Самуил,който сторил толкова много за Българското царство,ликвидирано в 971 г.,намерил покой в смъртта си.
След неочакваната смърт на цар Самуил властта била поета от неговия син Гаврил Радомир,нарича още Роман.Според Скилица това станало на 15 октомври,13-ти индикт,т.е.15 октомври 1014 г.или 9 дни след кончината на баща си.По-късните събития дават основание да се смята,че това междуцарствие се е получило поради съпротва срещу Гаврил Радомир,но единственият извор,който е от Скилица,не дава никакви сведения за това.Гаврил Радомир бил син на Самил и Агата,дъщеря на Йоан Хризилий,протевон на Драч.Трудно е да се каже кога е роден,тъй като липсват сведения.Бракът на неговите родители би могъл да бъдеонесен към началото на 70-те на 10-ти век,при това положение той получил българската царска корона и тежестите на държавното управление на около 40 години.Скилица не пропуснал да отбележи,че той превъзхождал своя баща по мощ и по сила,но много му отстъпвал по мъдрост и разум.
Новият български цар нямал време да се ориентира в международната обстановка.Това не било толкова необходимо.От една страна,той поне 20 години стоял непосредствено до баща си във всички важни събития,а от друга,самата обстановка била ясна.Политиката на Византия към България отдавна не криела никакви тайни,а стратегията на Василий 2-ри,макар и изненадваща понякога,била позната.Той нямало да спре докато не унищожи Българското царство.Изминалото десетилетие и половина от новото хилядолетие показвало,че обръчът все повече се затяга.При това положение Гаврил Радомир имал само една възможност:да воюва докрай.
Василий 2-ри,след като разгромил Самуил при Ключката клисура,се отправил към Струмица и по пътя завладял намиращата се наблизо крепост Мацукион(Мачуково).В същото време,за да си осигури връщането към Солун,императорът наредил на тамошния дук Теофилакт Вотаниат също да се насочи към Струмица и да разчисти пътя от преградите,които българите били издигнали.Солунският дук потеглил,за да изпълни нареждането на императора,но Гаврил Радомир първоначално го пропуснал да мине безпрепятствено,а по време на обратния път му устроил засада в една теснина,разгромил войската му,а него лично убил,пронизвайки го с копието си.Василий 2-ри,обезпокоен от това поражение,решил да преустанови своето нахлуване в българските земи и се отправил обратно към Солун.По пътя назад той обсадил крепостта Мелник,която след кратка обсада се предала.Доволен от този успех,императорът се завърнал в Мосинопол.Но едва пристигнал там на 24 октомври,той научил вестта за Самуиловата смърт.Разчитайки на объркване и дезорганизация у българите,Василий 2-ри започнал нова кампания,въпреки наближаващата зима.Отново през Солун той бързо достигнал до Битоля,като пътьом изгорил дворците на Гаврил край Бутели,сетне овладял Прилерп и Щип и оттам,преминавайки р.Черна,достигнал до Воден и на 9 януари 1015 г. се завърнал в Солун.
Позицията на Гаврил Радомир била пасивна или в най-добрия случай изчаквателна.Само от време на време той можел да реагира на някое византийско действие,преставайки да бъде наблюдател.И тази представа за възможностите на българския цар не се дължи на разказа на Скилица,а на реалното съотношение на силите.Защото инициативата отдавна била в ръцете на Империята.И наистина,през пролетта на 1015 г.Василий 2-ри отново се върнал в България и се отправил към Воден,защото българите от града му били изменили.След кратка обсада в деня на Великата събота те били принудени отново да се предадат.Но този път императорът наредил всички българи да бъдат изселени във Волерон,а на тяхно място заселил т.нар."копиеносци",които по думите на самия Скилица били "диви,безмилостни убийци и разбойници".След като построил "в средата на теснината"две крепости-Кардия и Свети Илия,Василий 2-ри се завърнал в Солун.И тъкмо тогава се случило нещо неочаквано.Чрез един ромей,чиято ръка била отрязана,Гаврил Радомир му изпратил писмо,с което му обещавал покорство и подчинение.Трудно е да се обясни този ход на българския цар или по-точно да се предпочете една от двете възможности-сериозно намерение или желание да се спести време.Може би второто е по-вероятно.Така е схванал тази постъпка на Самуиловия син и ромейският император и изпратил своите войски към Мъглен.Те били предвождани от небезизвестния Никифор Ксифий и солунския дук Константин Диоген.Към тях скоро се присъединил и самият Василий 2-ри.Събитията се развили събитията по вече познатия начин:обсада,опит да се преодолеят стените от ромейските войски и накрая българите се предали.Били пленени Дометиан Кавхан-високопоставен мъж и съветник на Гаврил и Илца,управител на града.Всички българи,годни да носят оръжие,били изпратени в "Аспракания",т.е.Васпуракан,а крепостта била изгорена.
На петия ден след превземането на Мъглен при Василий 2-ри пристигнал някогашният пратеник на Гаврил Радомир,ромеят с отрязана ръка.Той донесъл писмо,с което Иван Владислав,единственият останал жив син на Арон,съобщавал,че е убил своя бртовчед Гаврил,взел цялата власт в България и изразявал готовност да прояви покорство и подчинение.Малко неясно защо е сторил това,императорът издал хрисовул,с който потвърдил решението си и го изпратил на новия български цар.Само след няколко дни дошъл отговорът на Иван Владислав,придружен с писмо на високопоставенеи български аристократи,които пишели,че са готови да станат поданици и роби на василевса.Но скоро Василий 2-ри разбрал,че е заблуждаван.Вероятно и Иван Владислав,както Гаврил Радомир се опитвал с дребно хитруване да спечели време.Но рано или късно лъжливите ходове били изобличавани.Още повече,че византийският василевс,гледайки на българите като на отцепници и бунтовници,узорпатори на царската титла,можел да приеме от българския владетел само едно:безусловната му капитулация.
Василий 2-ри не закъснял да поднови военните действия.Ромейските войски унищожили областта около Острово,след това Соек(Мъгленско)и нахлули в Пелагонийското поле.И отново,както предходната година,всички българи били ослепени.Най-сетне той достигнал до българската столица Охрид,там където според Скилица се намирали дворците на българските царе,превзел я и имал намерението да се отправи към Драч,който непрекъснато бил заплашван от Самуиловия зет Иван Владимир.Наистина зетският княз споделил съдбата на Гаврил Радомир и бил убит от Иван Владислав,но заплахата над града оставала.Тези намерения на василевса не били осъществени,тъй като някъде в Пелагонийското поле българският военачалник Ивац унищожил цяла византийска войска,командвана от стратега Георги Гонициат и протоспатарий Орест.Василий 2-ри бил принуден да се върне,но този път само преследвал Ивац и през Солун се завърнал в Мосинопол.Но военните действия до края на 1015 г.не престанали.Една византийска войска,командвана от Давид Арианит,изненадващо овладяла крепостта Термица,а друга,предвождана от Никифор Ксифий,достигнала още по на север и завладяла крепостта Бояна край София.
През 1016 г.Василий 2-ри лично се отправил към Тридица(София),но по пътя обсадил Перник.Обсадата продължила 88 дни,тъй като защитниците на крепостта се сражавали много храбро и това принудило василевса да се откаже не само от желанието си да превземе Перник,но и да прекрати цялата кампания и да се завърне в Мосинопол.
Военните действия били възобновени през пролетта на 1017 г.Този път Василий 2-ри се отправил към Кастория(Костур)и овладял намиращата се наблизо крепост Лонгон.В същото време друга ромейска войска,предвождана от Давид Арианит и Константин Диоген,отново опустошила и разграбила Пелагонийската област.Пленените българи-вероятно много-били разделени между императора,ромеите и съюзните руски дружини.Веднага след това Василий 2-ри се опитал да овладее Кастория,но напразно.И изведнъж се появили българите.И то по много странен начин.Според Скилица Василий 2-ри получил писмо,в което дръстърският стратег го уведомявал,че съществувало обединение на войските на Иван Владислав и Кракра,към което се били присъединили и печенези.Коалицията имала нмерение да нападне ромеите.Този българо-печенежки съюз предизвиква съмнения.Преди всичко поради голямата отдалеченост на българи и печенези.Но и самият Скилица малко по-късно съобщава,че походът не могъл да се състои,тъй като печенезите се отказали от замисленото сътрудничество.
Изглежда,че и самият Василий 2-ри,въпреки твърдението на Скилица,не се разтревожил особено от заплахата и превзел крепостта Винеград и я изгорил,след това възстановил Верея,а Острово и Молиск опустошил и унищожил.Когато станалоизвестно,че съюзът между българи и печенези е осуетен,василевсът превзел и изгорил крепостта Сетина и най-сетне срещу българите се изправил Иван Владислав.В състоялото се сражение ромейските войски,съставени от западните схюди и отрядът на солунския дук Константин Диоген надделели над българите,които заедно с царя се разбягали,овладели обоза,пленили 200 тежко въоражени воини,както и един племеник на българския цар,ослепен веднага по нареждане на солунския дук.Това сражение било последното за изтичащата 1017 г.Василий 2-ри се отправил към Воден и оттам,на 9 януари 1018 г.,се завърнал в Константинопол.
Настъпила последната година от почти половинвековната война между България и Византия.И тази последна година започнала странно.Поне от страна на българските сили или по-точно от страна на българския цар.Виждайки се свободен от византийското присъствие,Иван Владислав се отправил към Драч и го обсадил "с варварска надменност и високомерие".Трудно е да се обясни тази постъпка.Каквото и обяснение да се намери,ако е възможно,по-важен е резултатът:докато Иван Владислав се сражавал с патриция Никита Пигонит,двама пехотинци се втурнали и му нанесли смъртоносни удари в корема.Смъртта на царя била преддверието към края.
Трудно е да се каже дали България е изпаднала в "безцарствие",защото Скилица никъде не споменава зо коронясването на най-стария син на убития цар-Пресиан,нито на някой друг от петимата му братя.Напротив,той го е представил като беглец.Очевидно България била на прага на гибелта,всички държавни структури се разпаднали или се разпадали,съпротивителните сили били изчерпани или ако били останали такива,то те едва ли биха могли да окажат някаква съпротива на ромеите.Българите,с малки изключения,са очаквали края на десетилетната война.И повечето от тях били готови да помогнат за приближаването на този край.Дали последната година от войната е протекла така,както я описва Скилица,или пък византийският историк създава една,до известна степин,превратна картина,е невъзможно да се каже.И все пак така тя сякаш е по-близо до действителността,отколкото до пристрастието.
За Василий 2-ри 1018 г.,по-точно времето,след като получил известието за смъртта на българскя цар,била година на победоносен,по-скоро триумфален поход из българските земи.Още докато бил в Адрианопол,при него пристигнали синът и братът на Кракра,които му съобщили,че се предават-Перник и още 35 крепости.Вече в Мосинопол василевсът приел представител на Пелагония(Битоля),Моравизд и Липентий,кото носели същата новина-капитулация на техните крепости.В Сяр той приел самия Кракра и 35-те "архонти",както и управителя на Струмица.
Когато пристигнал в Струмица,при него се явили патриарх Давид,който носел писмо от Мария,съпруга на Иван Владислав,която обещавала подчинение,по-точно да се откаже от България,ако бъдат задоволени нейните желания.Там пристигнал и Богдан,когото Скилица нарича "топарх на вътрешните крепости",което съответства на ичургубоила.
От Струмица Василий 2-ри се отправил към Скопие,където местните жители го посрещнали с "литании и химни" и му се представил младият Николица,който командвал първия и най-опитния отряд от Самуиловите войски.Още по-тържествен бил приемът в столицата Охрид,където василевсът бил въведен в града с "хвалебствени песни,приветствия с пляскане на ръце и благословии"Според Скилица там се намирали "дворците на царете в България" и техните съкровища,които попаднали в ръцете на завоевателите-корони от бисери,златотъкани дрехи,сто кентинария златни монети,които били раздадени на ромейската войска.След това при василевса били доведени българската царица с трима от синовете си(Троян,Радомир и Климент) и шестте си дъщери,един незаконен син на покойния Самуил и седем деца на Гаврил Радомир.Явили се още три велможи заедно със своите "тагми"(командваните от тях военни части).Това били Несторица,Лазарица и младият Добромир,"приети благосклонно и почетени царски".От Охрид Василий 2-ри се отправил към Преспа и оттам към Девол.В този град,на специално издигната за случая трибуна,той приел тримата най-големи сина на Иван Владислав-Прусиан,Алусиан и Арон.Първият от тях полчил сан "магистър",а останалите двама-патриции.По същото време се предал и известният Николица,който на няколко пъти преминавал на страната на ромеите и след това бягал.Този път той бил изпратен в Солун и хвърлен в тъмница.След това императорът продължил победонсното си придвижване към Кастория,където при него били доведени две Самуилови дъщери.По същото време той наредил да разрушат Сервия и Соек,както и околните крепости,а когато се намирал в Стаг,приел покорството на управителя ня Белград.
Малцина били онези българи,които не само не отстъпили доброволно,но и оказали съпротива на превъзхождащите ги ромейски войски.Един от тях бил Ивац,който с укрепил в планината Врохот,продължавал "апостасията" и дори се стремял към властта в България.Скилица описва подробно как Ивац не се "вразумил" да не се противопоставя сам на ромеите,след като цялата страна била покорена и как бил измамен от Евстатий Дафиомил.Другото огнище на съпротивата било в крайния български северозапад,в гр.Сириум(Срем).Там бил изпратен Константин Диоген,който при лична среща успял да убие управителя на града-неговото име е неизвестно-и така градът и неговата област преминали под ромейска власт.Почти по същото време,предалият се малко преди това управител на Белград-Елемаг,заедно с някой си Гавра,организирал бунт с цел да възстанови българското царство,но опитът му завършил с неуспех.
Тези последни усилия постепенно угаснали и цяла България била покорена от ромеите.За Василий 2-ри останали само тържествата.Василевсът продължил свя път и пристигнал в Атина,където бил отслужен тържествен молебен в църквата,посветена на Св.Богородица(някогашният храм на Атина Палада,т.е.Партеона)и се отправил към Константинопол.Той влязъл в столицата през Златните врата,увенчан със златна корона.Пред него вървяла съпругата на цар Иван Владислав-Мария,заедно с живите потомци на комитопулите,предали се доброволно в плен.Тържествената процесия завършила във Великата църква,т.е."Света София",където Василий 2-ри отдал своята почит към Бога чрез хвалебствени химни.Така за ромеите завършила половинвековната епопея(както я наричат някои учени),а българите трябвало да изпитат сетнините от настъпващия апокалипсис.
В историческата литература причините за прекъсването на българските държжавни традции в началото на 11-ти век се обесняват в няколко посоки.На първо време става въпрос за политиката на цар Петър,който се отказал от настъпателната външно-политическа стратегия на своя предшественик.В крайна сметка България била принудена да се брани от Византия,при това в период,когато тя се намирала във възход.За падането на България под византийска власт твърде голямо значение имал и двубоят с Киевска Русия,в който буквално бил унищожен съпротивителният ресурс на източните български земи.Въпреки че българската държава била унищожена,в съзнанието на българската народност останал споменът за държавността,който в годините на византийско владичество бил олицетворяван от името на царя-светец Петър,фактически последният легитимен владетел от славната Крумова династия.Именно този спомен се наложил като обединителна идея за българите и като генератор на тяхното политическо поведение,което било и залогът,че българската държавна традиция ще бъде възстановена.